Мъжът, който явно бе Лайън, носеше само чифт черни бричове. Заплашителното му изражение бързо се смени с крайно изумление в мига, в който видя кой го безпокои.
— Кейн, какво за бога… Влизайте вътре! — Втурна се към тях с намерението да се здрависа с Кейн, но бързо промени решението си. Несъмнено бе доловил неприятната миризма, която се разнасяше около тях.
Джейд се почувства ужасно неудобно. Тя бързо хвърли свиреп поглед на Кейн — мълчаливо послание, че все още обвинява него за жалкото си състояние, след което пристъпи в покритото с черни и бели плочки фоайе. Видя красива жена, с развяваща се зад гърба ѝ сребристоруса коса да бърза надолу по витите стълби. Беше толкова прелестна, че Джейд се почувства още по-зле.
Докато Джейд стоеше забила поглед в пода, Кейн ги представи набързо един на друг:
— Джейд, това са Лайън и съпругата му Кристина.
— Какво се е случило с вас? — попита Лайън.
Джейд се завъртя, при което около нея полетяха пръски мръсна вода. Отметна коса от очите си, след което заяви:
— Той ме хвърли в Темза!
— Той какво?! — попита Лайън, а в крайчеца на устните му затрептя усмивка, тъй като току-що бе забелязал в косата ѝ да клатушка нещо, което много приличаше на пилешка кост.
— Кейн ме хвърли в Темза — повтори тя.
— Наистина ли? — намеси се и Кристина. Съпругата на Лайън явно бе изумена.
Джейд се обърна към нея:
— Да, наистина — потвърди тя за пореден път. — И дори не се извини след това. — Едва довършила изречението си, Джейд избухна в сълзи. — За всичко е виновен той — изхлипа тя. — Първо изгуби колелото на каретата си, после инстинктите си. А моят план беше толкова по-добър! Но той е такъв инат, че никога няма да си го признае.
— Не започвайте отново! — предупреди я Кейн.
— Защо си хвърлил това нещастно създание в Темза — още веднъж попита Кристина, след което се забърза към Джейд готова да я прегърне. — Сигурно сте премръзнали до смърт — каза тя, с изпълнен със съчувствие глас. Когато се приближи, обаче, спря рязко и направи крачка назад.
— Налагаше се — отговори Кейн, като се опитваше да не обръща внимание на смразяващите погледи на Джейд.
— Мисля, че го мразя — каза момичето на Кристина. — Не ме интересува дали ви е приятел или не — добави тя между две хлипания. — Този човек е негодник.
— Да, понякога се държи като такъв — съгласи се домакинята. — Но наистина притежава и някои хубави качества.
— Все още не съм забелязала нито едно от тях — прошепна младата жена.
Кристина сбърчи нос, пое си дълбоко дъх, след което я прегърна през кръста.
— Джейд, елате с мен. Бързичко ще ви почистим. Мисля, че кухнята ще е идеалното място за това. Лайън, по-добре събуди слугите. Ще ни трябва гореща вода. Мили боже, наистина имате необичайно име — обърна се тя към нея. — При това много красиво.
— Той се присмя на името ми — прошепна Джейд, но достатъчно високо, за да може и Кейн да я чуе.
Кейн раздразнено затвори очи.
— Не съм се присмял на името ви — извика той. — Заклевам се в Бог, Лайън, тази жена не е престанала да плаче и да се оплаква от мига, в който я срещнах.
Тя въздъхна тежко и се остави домакинята да я поведе към вътрешността на къщата. Двамата мъже ги изпратиха с поглед, докато се отдалечаваха.
— Виждате ли колко оскърбително се държи той, лейди Кристина? — попита Джейд. — А всичко, което исках от този мъж, бе една малка услуга.
— И той е отказал? — учуди се Кристина. — Това определено не е характерно за него. Обикновено е много услужлив.
— Даже предложих да му платя със сребро — продължи Джейд. — А сега съм по-бедна и от просяк. Кейн хвърли и пелерината ми в Темза, а парите ми бяха в джоба.
Кристина поклати глава. Преди да завият зад ъгъла, тя спря и погледна Кейн, изразявайки по този начин разочарованието си от него.
— Това е било крайно невъзпитано от негова страна, нали?
Те се скриха зад ъгъла, докато Джейд разгорещено изразяваше съгласието си.
— Каква точно услуга е поискала от теб? — попита Лайън.
— Не е кой знае какво — отговори провлечено приятелят му и се наведе да свали подгизналите си ботуши. — Просто искаше да я убия. Това е. — Лайън избухна в смях, но бързо замлъкна, когато видя, че Кейн не се шегува. — Искаше да го направя още тази нощ.
— Не!?
— Дори беше готова да ме изчака да си довърша питието.