— Колко мило от нейна страна.
Двамата се усмихнаха един на друг.
— Сега съпругата ти мисли, че съм чудовище, защото съм разочаровал горката жена.
Лайън отново се засмя.
— Кристина не знае каква точно е била услугата, приятелю.
Кейн остави ботушите си в средата на салона, след което добави и чорапите си върху образувалата се купчина.
— Все още не е късно да променя решението си и да удовлетворя молбата на малката дама — отбеляза сухо той. — По дяволите, любимите ми ботуши вече не стават за нищо.
Лайън се подпря на стената и скръсти ръце на гърдите си, докато гледаше как Кейн съблича ризата си.
— Не, не би могъл да я убиеш — отговори той. Когато продължи, гласът му звучеше доста по-меко. — Едва ли го е мислила сериозно. Изглежда ми толкова плаха. Не мога да си представя…
— Станала е свидетелка на убийство — прекъсна го Кейн — и сега очевидно убийците са по петите ѝ и искат да ѝ затворят устата завинаги. Това е всичко, което знам, но в най-скоро време ще стигна до дъното на тази история. Колкото по-бързо го направя, толкова по-бързо ще се отърва от нея.
Тъй като Кейн продължаваше да гледа свирепо, Лайън се опита да прикрие усмивката си.
— Струва ми се, че здравата те е стреснала, а? — попита той.
— Как пък не! — измърмори Кейн. — И какво те кара да мислиш, че някаква си жена би могла да ме стресне?
— Току-що събу панталоните си в средата на фоайето ми — отвърна той. — Затова мисля, че си объркан.
— Имам нужда от едно бренди — възрази Кейн, след което сграбчи бричовете си и започна да ги обува отново.
Кристина мина покрай него, усмихна се на съпруга си и продължи нагоре по стълбите. Не каза нито дума за това, че Кейн е полугол, а и той самият не спомена нищо.
Лайън истински се наслади на неудобството, което изпита приятеля му. Никога досега не го бе виждал в подобно състояние.
— Защо не отидеш в библиотеката? Брендито е в барчето. Сипи си, а аз ще се погрижа за банята ти. Боже, наистина вониш отвратително.
Кейн последва съвета му. Питието го затопли, а огънят, който стъкна в камината прогони и последните останали следи от студа.
След като коритото бе напълнено с вдигаща пара, гореща вода, Кристина остави Джейд сама, след като ѝ бе помогнала да измие косата си във ведрото с ухаеща на рози топла вода.
Младата жена бързо смъкна мокрите си дрехи. От студа пръстите ѝ бяха вкочанени, но въпреки това не забрави да извади камата си от тайния джоб, пришит в подплатата на роклята. Положи я на стола до коритото като предпазна мярка, в случай че някой се опита да се промъкне зад гърба ѝ. След това, с блажена, продължителна въздишка, се отпусна в горещата вода.
Наложи се да изтърка всеки сантиметър от тялото си поне по два пъти преди отново да се почувства чиста. Точно когато се изправяше, за да излезе от ваната, Кристина се върна в кухнята. Тъй като гостенката ѝ бе с гръб към нея, веднага забеляза дългия, неравен белег в основата на гръбнака ѝ, което я накара да ахне от изненада.
Джейд сграбчи одеялото от облегалката на стола, уви го около себе си, излезе от ваната и застана лице в лице с Кристина.
— Нещо не е наред ли? — попита тя, предизвиквайки я да спомене белега, знаейки, че го е видяла.
Другата жена поклати глава. Забеляза ножа върху стола и се приближи, за да го разгледа по-отблизо. Джейд усети, че се изчервява от неудобство. Искаше ѝ се да може да даде някакво разумно обяснение на домакинята защо една благородна дама би носила подобно оръжие, но бе твърде изморена, за да измисли някаква правдоподобна лъжа.
— Моят е доста по-остър.
— Моля? — попита гостенката, убедена, че не е чула правилно.
— Моят нож е много по-остър — обясни Кристина. — Използвам специално точило. Искате ли да наточа и вашия?
Джейд кимна.
— На нощната масичка ли го държите или го слагате под възглавницата си? — съвсем небрежно попита домакинята.
— Под възглавницата.
— Аз също. Така е много по-лесно да го сграбчиш, нали?
— Да, но защо вие…
— Ще взема ножа ви и ще го сложа под възглавницата ви — обеща тя. — А утре сутрин ще го наточа.
— Много мило от ваша страна — прошепна Джейд. — Не знаех, че и другите дами носят ками със себе си.
— Повечето не го правят. — Кристина изящно присви рамена. Тя подаде на гостенката си чисто бяла нощница и подходящ халат, след което ѝ помогна да се облече. — Аз вече не спя с кама под възглавницата. Сега Лайън се грижи за мен. След време, струва ми се, че и вие ще се откажете от своята. Убедена съм в това.
— Наистина ли? — попита Джейд, отчаяно опитвайки се да разбере какво точно иска да каже жената пред нея. — Защо мислите така?