Наистина ѝ се искаше да не бе толкова красив. Беше се изкъпал и сега носеше дрехи, които приятелят му бе заел. Стояха му чудесно — и светлобежовите бричове, които прилепваха плътно по бедрата му и снежнобялата риза, която покриваше широките му рамене.
Джейд седна по средата на златистото канапе, а Кристина ѝ подаде чаша с бренди.
— Изпийте това — нареди ѝ тя. — Ще ви стопли.
Младата жена внимателно отпи няколко глътки, докато привикне към парещия вкус на питието, след което пресуши чашата до дъно.
Кристина кимна доволно. Джейд се почувства много по-добре, но също така ѝ се приспа. Облегна се назад върху възглавничките и затвори очи.
— Да не сте посмели да заспите — нареди ѝ Кейн. — Имам няколко въпроса към вас.
Дори не си направи труда да отвори очи, когато му отговори:
— Няма да заспя, но като си държа очите затворени, не ми се налага да гледам намръщената ви физиономия. Така ми е много по-спокойно. Защо се представяхте за Пейгън?
Въпросът ѝ бе толкова неочакван, че никой не реагира в продължение на цяла минута.
— Той се е представял… за кого? — най-накрая попита Лайън.
— Представяше се за Пейгън — повтори Джейд. — Не знам за колко още прочути хора се е представял в миналото — добави тя кимайки. — Но си мисля, че вашият приятел има някакво заболяване.
Кейн изглеждаше така, като че ли всеки момент ще я удуши. Кристина успя да потисне усмивката си.
— Лайън, не мисля, че някога съм виждала нашия приятел толкова разстроен.
— Нито пък аз — отвърна съпругът ѝ.
Кейн му хвърли един унищожителен поглед, за да го накара да млъкне.
— Това са необичайни обстоятелства — измърмори той.
— Но въпреки това се съмнявам, че се е представял за Наполеон — прекъсна ги Джейд. — Прекалено е висок, за да успее. Освен това, всеки знае как изглежда Наполеон.
— Достатъчно! — изрева Кейн. Пое си дълбоко въздух, след което продължи с по-мек тон. — Ще ви обясня защо се представях за Пейгън, след като ми разкажете всичко, което ни доведе до тази отвратителна нощ.
— Значи според вас аз съм виновна за всичко? — изплака тя.
Той затвори очи.
— Не, не ви обвинявам.
— О, напротив! — възпротиви се тя. — Вие сте най-непоносимият човек, когото съм срещала. Преживях такива неприятности, а вие бяхте толкова състрадателен, колкото и един чакал.
Кейн трябваше да преброи до десет, преди да бе сигурен, че няма да ѝ се разкрещи.
— Защо просто не започнете от самото начало? — предложи Лайън.
Джейд не обърна никакво внимание на молбата му, защото изцяло се бе съсредоточила върху Кейн. Той все още се контролираше по-добре, отколкото тя би желала.
— Ако не проявите малко повече разбиране и съчувствие към мен, ще започна да крещя.
— Вие вече крещите — уведоми я той с усмивка.
Думите му я накараха да млъкне за момент. Пое дълбоко дъх и реши да смени темата.
— Онези ужасни мъже унищожиха всичко — каза тя. — Брат ми току-що бе завършил ремонта на прекрасната си къща и те я опустошиха. Не мога да ви опиша колко разочарован ще е Нейтън, когато разбере какво се е случило. Престанете да ме гледате така, Кейн. Изобщо не ме интересува дали ми вярвате или не.
— Джейд…
— Изобщо не ми говорете!
— Изглежда губиш контрол върху разговора — отбеляза Лайън, гледайки приятеля си.
— Никога не съм имал контрол върху разговора — отговори Кейн. — Джейд, налага се двамата с вас да си поговорим — заяви той. — Да, трябва — добави той, мислейки, че тя е на път да го прекъсне. — Преживели сте тежки моменти, не отричам.
Смяташе, че гласът му прелива от съчувствие и разбиране. Искаше да я успокои, но разбра, че се е провалил в мига, в който тя отново започна да се мръщи насреща му.
— Вие сте най-неприятният човек, когото съм срещала. Защо винаги трябва да звучите толкова надменно?
Кейн се обърна към Лайън:
— Надменен ли съм?
Лайън сви рамене, а Кристина кимна.
— Щом Джейд мисли, че си такъв — каза тя, — предполагам, че е права. Е, поне донякъде.
— Отнасяте се с мен като че ли съм малоумна — обвини го младата жена. — Нали, Кристина?
— След като сте моя приятелка, разбира се, че съм съгласна с вас — отговори домакинята.
— Благодаря — отвърна Джейд преди да насочи вниманието си обратно към Кейн. — Аз не съм дете.
— Забелязах.
Ленивата усмивка, която заигра върху устните му, я вбеси. Усещаше, че започва да губи битката да го накара да загуби контрол.