— Пресвета майко! Да не би ангел да е слязъл да ни навести?
От мястото, където седеше, Кейн много ясно виждаше входа. Въпреки че не помръдна и привидно не реагира по никакъв начин, в действителност той бе не по-малко изненадан от Монк. Сърцето му запрепуска лудо в гърдите и му бе трудно да си поеме дъх.
Наистина приличаше на ангел! Кейн не искаше да мигне, убеден, че видението ще изчезне отново в нощта в мига, в който затвори очите си дори за секунда.
Тя бе изключително красива жена! Очите ѝ го заплениха. Бяха най-невероятният нюанс на зеленото, който бе виждал някога. Зелени като долината, където бе роден, в ясна лунна нощ, помисли си той.
Ангелът бе вперил очите си в него. Кейн отвърна на погледа ѝ.
Докато се изучаваха един друг изминаха няколко дълги минути. След това тя се запъти към него. Когато се раздвижи, качулката на черната ѝ пелерина падна върху рамената ѝ. Дъхът на Кейн спря. Гърдите му се свиха в болезнен спазъм. Неговото видение бе дарено с буйна кестенява коса, която искреше като огън на светлината на свещите.
Когато приближи масата, Кейн забеляза жалкото състояние, в което се намираха дрехите ѝ. Качеството на пелерината издаваше, че е богата, но от едната страна скъпата материя бе нарязана на ивици до половината. Изглеждаше така, като че ли някой я беше кълцал с нож. Част от зелената сатенена подплата висеше на парцали по ръба на дрехата ѝ. Любопитството на Кейн се изостри. Той отново вдигна поглед към лицето ѝ и забеляза леките синини по дясната ѝ скула, малката прорезна рана под сочната ѝ долната устна и петното мръсотия, загрозяващо челото ѝ.
Ако неговото видение бе ангел, то явно току-що е било принудено да мине през чистилището, реши Кейн. И въпреки че изглеждаше сякаш бе изгубила битката с Дявола, тя все пак бе много привлекателна. Всъщност, прекалено привлекателна, за да остане спокоен. Напрежението му нарастваше, докато я чакаше да проговори.
Тя спря, когато стигна до отсрещната страна на кръглата маса. Погледът ѝ сега бе вперен в розата, забодена на ревера му.
Неговият ангел определено беше изплашен. Ръцете ѝ трепереха. Притискаше малка бяла чантичка към гърдите си и той успя да види няколко бледи белега по пръстите ѝ.
Не знаеше какво да си мисли за нея. И все пак не искаше тя да се страхува от него. Осъзнавайки това, Кейн се намръщи още повече.
— Сама ли сте? — попита той, а гласът му бе режещ като надигаща се буря.
— Да.
— По това време на нощта и в тази част на града?
— Да — отговори тя. — Вие ли сте Пейгън?
Гласът ѝ, отбеляза той, бе леко дрезгав, подобно на нежен шепот.
— Гледайте ме в очите докато ми задавате въпросите си!
Не се подчини на заповедта му, а продължи втренчено да гледа розата.
— Умолявам Ви, сър, отговорете ми — настоя тя. — Вие ли сте Пейгън? Трябва да говоря с пирата. Ужасно важно е.
— Аз съм Пейгън — каза Кейн.
Тя кимна.
— Говори се, че бихте изпълнили каквато и да било задача, стига заплащането да е достатъчно добро. Така ли е, сър?
— Така е — потвърди Кейн. — Какво искате да направя за Вас?
В отговор на въпроса тя хвърли чантата в средата на масата. Шнуровете се развързаха и част от монетите се изсипаха на масата. Монк тихичко подсвирна.
— Тук има 30 монети — каза тя, все още без да вдига поглед.
Кейн повдигна вежда в отговор на думите ѝ.
— 30 сребърни монети?
Тя плахо кимна.
— Това достатъчно ли е? Това е всичко, което имам.
— И кого искате да предадете?
Погледна го, изненадана от това предположение.
— О, не! Разбрали сте ме погрешно! Не искам никого да предавам. Аз не съм като Юда, сър.
Стори му се, че думите му я бяха засегнали.
— Това беше най-правдоподобното предположение.
Намръщеното ѝ изражение показваше, че не е съгласна с него. Кейн се закле да не ѝ позволява да изпитва търпението му.
— И какво искате от мен тогава?
— Бих искала да убиете един човек, моля.
— Ааа! — провлече той. Разочарованието му бе почти болезнено. Изглеждаше толкова дяволски невинна, толкова уязвима… и толкова мило го молеше да убие някого.
— И коя е жертвата? Вашият съпруг, най-вероятно? — Цинизмът в гласа му беше също толкова неприятен, колкото звука на стържещ по метал пирон.