Выбрать главу

— Не искам да казваш на никого какво се случи тук тази нощ. Обещай ми, Монк!

— За какво са ви неговите обещания, след като вие самия толкова лесно нарушавате своите? Един джентълмен не би поискал от другите това, което сам не е в състояние да стори, сър. Майка ви не ви ли го е казвала? — попита тя.

— Ааа, Джейд… — каза той. — Това е най-интересното в цялата ситуация. — Погледна надолу към нея и леко погали бузата ѝ с върха на пръстите си. — Аз не съм джентълмен. Аз съм пират, забравихте ли? Има голяма разлика.

Тя остана като вцепенена в мига, в който той я докосна. Кейн помисли, че изглежда доста шокирана. Беше му трудно да прецени какво означава странната ѝ реакция. Когато отдръпна ръката си, тя излезе от вцепенението си и го отблъсна от себе си.

— Да, има голяма разлика — измърмори тя. — Кажете ми нещо, Кейн. Ако ви ядосам достатъчно за нещо, ще ме убиете ли в яда си?

— Идеята започва да ми се струва все по-привлекателна — отговори ѝ той.

— Пуснете ме! Да не сте посмял да ме докоснете повече.

— Да не съм посмял?

— Точно така. Не обичам да ме докосват.

— И тогава как, за бога, бих могъл да ви убия?

Тя очевидно не разбра, че се шегува.

— С пистолет, разбира се — уведоми го. После млъкна и го изгледа подозрително. — Имате пистолет, нали?

— Имам — потвърди той. — И къде щях да…

— С един-единствен изстрел, право в сърцето ми — обясни тя. — Трябва да сте много точен, разбира се. Не искам да умра в агония.

— Не — съгласи се той. — За агония и дума не може да става.

— Как може всичко това да ви е забавно? Та ние обсъждаме смъртта ми! — извика тя.

— Не ми е забавно — възпротиви се той. — Всъщност, започвам отново да се ядосвам. Кажете ми, трябва ли първо да ви изнасиля?

Тя пое дълбоко дъх преди да отговори.

— Разбира се, че не.

— Жалко — отговори той, напълно пренебрегвайки гневното ѝ изражение.

— Сър, да не би родителите ви да са били първи братовчеди? Държите се като пълен глупак. Или сте идиот, или сте най-студенокръвният мъж, когото съм срещала. Намирам поведението ви за възмутително!

Очите ѝ горяха от възмущение. Никога преди Кейн не бе виждал толкова наситено зелен цвят. Все едно чистотата и сиянието на хиляди смарагди се отразяваха в очите ѝ.

— Все още не съм сигурен, че се намирате в опасност, Джейд — каза той. — Всичко това може просто да е плод на вашето богато въображение.

— Мразя ви от дъното на душата си — прошепна тя. — Колкото до пренебрежителните ви забележки, аз…

— Джейд, оставете тези гневни изблици за по-късно. Не съм в настроение. Така, не искам да чувам повече и дума за това, че трябва да ви убия. И ако продължавате да се мръщите така мило насреща ми, кълна се, че ще ви целуна и ще изтрия всички тези глупави тревоги от ума ви.

— Ще ме целунете? — Тя го изгледа невярващо. — Защо, за Бога, бихте искали да ме целунете?

— Нямам ни най-малка представа — призна той.

— Бихте целунали някого, когото не харесвате?

— Предполагам, че да — отвърна той с усмивка.

— Вие сте арогантен, непоносим…

— Стига с тези глупости, скъпа моя.

Тя не успя да му отговори веднага. Кейн продължи да се взира в нея и в същото време отново попита Монк:

— Е, Монк, имам ли думата ти?

— Да, няма да кажа нищо на никого, Кейн, но и двамата знаем, че приятелят ти Лайън ще узнае за това още преди залез-слънце. Той винаги успява да изкопчи истината от мен. Казвам ти, за да си знаеш отсега.

Кейн кимна. Маркиз Лайънуд беше добър приятел. Кейн му имаше пълно доверие. Двамата бяха изпълнили заедно няколко мисии за правителството.

— Да, наистина ще разбере — съгласи се Кейн. — Но съпругата и сина му са ангажирали вниманието почти напълно. Освен това, дори и да разбере с какво съм се захванал, ще го запази за себе си и няма да каже на никого. Ако те попита, можеш да му кажеш, но нито дума на никой друг. Дори и на Роун — добави той, имайки предвид най-добрия приятел на Лайън. — При всичките си хубави качества, той е голямо плямпало.

Монк кимна.

— Кейн, моля те, кажи ми после какво е станало с младата дама.

— Монк? — обади се Джейд, привличайки вниманието и на двамата. — Дали случайно нямате пистолет?

Изглеждаше доста нетърпелива. Кейн знаеше какво си мисли. Да разбереш какво иска неговият ангел бе толкова лесно, колкото да разбереш и текст на латински.

— Няма и няма да го направи! — тросна се той.

— Какво нямам и какво няма да направя? — попита Монк.