— Нямаш пистолет и няма да я убиеш — отговори Кейн с нетърпящ възражение тон.
— Не, не! Разбира се, че няма — съгласи се Монк. — Кейн, не си забравил за предишния си план, нали? — попита той, когато най-накрая успя да отмести погледа си от красавицата.
— Не, не съм забравил — отговори Кейн. Той се обърна към Джейд и я попита:
— Каретата ви ще се върне ли за вас?
Гневът ѝ бе осезаем.
— Наех файтон — отвърна му тя. — Не мислех, че ще ми се наложи да се връщам вкъщи след тази нощ. — Джейд се отскубна от ръката му и грабна голямата сива торба, която лежеше отстрани на пътеката. — Всичко, което притежавам, е тук. Току-що пристигнах от провинцията — продължи да обяснява тя.
— Оставила сте нещата си отвън където всеки може да ги открадне?
— Това се и надявах да се случи — каза тя. Звучеше като наставник, заел се да наставлява отчайващо невъзприемчив ученик. — Исках дрехите ми да попаднат в ръцете на някоя нуждаеща се, бедна душа. Не мислех, че ще са ми необходими след като щяхте да…
— Достатъчно! — почти изръмжа той. — Да не съм ви чул повече да споменавате думата убийство. Ясен ли съм?
Тя се забави малко с отговора и Кейн я дръпна силно за косата. Момичето изпищя силно точно в момента, в който той забеляза голямата подутина над ухото ѝ.
— Мили Боже, Джейд. Как се сдобихте с това?
— Не го пипайте! — заповяда тя, когато той се опита да прокара пръсти по нараненото място. — Още ме боли.
— Не се и съмнявам — каза той, отпускайки ръка. — Разкажете ми какво се е случило?
— Токът на обувката ми се заплете в килима в къщата на брат ми и се прекатурих по стълбите — заобяснява тя. — При падането ударих главата си в перилата. Ударът беше толкова силен, че имах чувството, че вятърът притихна.
Вятърът притихна? Кейн реши, че това е доста странен начина на изразяване, но засега реши да не обръща внимание.
— Можехте да се убиете — каза той. — Винаги ли сте толкова непохватна?
— Не, никога! — възрази му тя. — Обикновено се държа като истинска дама. Господи, колко сте груб! — измърмори накрая.
— Какво стана след като паднахте? — попита Монк.
Тя сви рамене.
— Реших да изляза на разходка, за да проясня ума си. И след това, разбира се, те започнаха да ме преследват.
— Разбира се? — учуди се Монк.
— Те? — в същото време възкликна и Кейн.
Тя замлъкна за момент, за да изгледа намръщено и двамата.
— Мъжете, които видях да убиват добре облечения джентълмен — обясни тя. — За бога, слушайте по-внимателно! Убедена съм, че вече ви споменах за това.
Монк поклати глава.
— Със сигурност не сте, госпожице — призна той. — Сигурен съм, че щях да го запомня.
— Станали сте свидетел на убийство? Е, Джейд, определено пропуснахте да споменете този факт.
— Е, имах намерение да го спомена — измънка тя под носа си. После сключи ръце на гърдите си и отново придоби недоволно изражение. — Отдавна щях да съм ви обяснила всичко, ако не бяхте отвлекли вниманието ми с тези нескончаеми спорове. Както виждате, вие сте виновен, че изгубих мисълта си. Да, определено вие сте виновен.
— Кога видяхте убийството? Преди или след като си ударихте главата? — попита Кейн.
— Мислиш ли, че мъжът, когото е видяла да убиват, наистина е бил благородник? — обърна се Монк към Кейн.
— Аз не се ударих сама — сопна се Джейд. — И беше преди… не, беше след това. Поне мисля, че беше след като паднах. О, не помня вече. Отново започна ужасно да ме боли глава. Престанете вече с тези въпроси, сър.
Кейн отново се обърна към собственика на кръчмата.
— Май започвам да разбирам — каза той и после отново погледна към Джейд. — Носехте ли пелерината си по време на злополуката?
— Да — отговори тя. Изглеждаше озадачена. — Но какво общо има това с…
— Скъсали сте пелерината си и сте получила тези синини по време на падането, нали?
Тонът му беше малко по-снизходителен, отколкото би ѝ се искало.
— Кажете ми какво точно си мислите, че сте разбрали?
— Много е просто — отговори той. — Ударили сте лошо главата си, Джейд. В резултат на това сега не разсъждавате логично. Е, трябва да призная, че повечето жени по принцип не мислят логично. Сигурен съм обаче, че малко почивка и лечение ще ви помогнат да осъзнаете, че само сте си въобразили някои неща. Съвсем скоро отново ще се вълнувате само коя рокля да облечете за следващия бал.
— Нищо не си въобразявам! — изкрещя тя насреща му.
— Вие сте объркана.
— Не съм!
— Спрете да крещите — нареди ѝ Кейн. — Ако само за момент чуете аз какво…