— Значи не си донесъл парите? — Дори и в този миг, когато планът му бе пропаднал, лицето на Гейлин бе напълно безразлично. До него Хари изглеждаше, като че ли всеки момент ще припадне. — Не си го представях така.
— Парите са отвън. Майка й ги имаше под ръка. Ако ги искаш, излез да си ги вземеш.
— Туй шъ бъде истинско забавление за теб, щот съм чувал, че никога не губиш.
Ейнджъл само се усмихна. Докато ги слушаше, Каси побесня от гняв. Замръзваше, умираше от глад, цялото тяло я болеше, а и проклетата врата я бе ударила по главата, когато падна встрани.
— Ако нямаш намерение да ги застреляш, ще направиш ли нещо с тях, за да можем да си тръгнем?
Гласът й бе леден като нощта. Ейнджъл не я погледна, само кимна и даде знак на Гейлин да се обърне. Докато мъжът се обръщаше, Ейнджъл го удари силно с дръжката на револвера по слепоочието.
Хари гледаше с разширени от ужас очи как приятелят му се свлича безчувствен на пода, а Ейнджъл се обръща към него.
— Не може ли вместо това да ме вържеш? — с треперещ глас попита дребният мъж.
— Бих могъл и да те застрелям.
Хари бързо се обърна, готов за удара. Каси недоволно изсумтя. Той имаше право.
— Защо просто не ги завържеш? — попита тя. Ейнджъл я погледна за първи път.
— Защото е много по-лесно да ги вържа, когато са в безсъзнание.
— Имаш ли нож, за да срежеш първо моите въжета?
Той измъкна ножа от ботуша си. Майка й щеше да се възмути, че двамата държаха ножа си на едно и също място.
— Добре ли си? — попита Ейнджъл, докато срязваше въжетата.
— Не бих могла да бъда по-добре — сопна му се тя.
Не знаеше защо му бе толкова ядосана. Може би защото бе видяла колко много му се искаше да убие Гейлин… или защото й се искаше една успокоителна прегръдка, която знаеше, че няма да получи.
— В интерес на истината съм много изненадана, че ги оставяш живи — рече Каси. — Вероятно ще му дадат само няколко години затвор заради това, което се опита да направи. Няма ли да те е страх, че ще те преследва след като излезе от затвора?
— Никога не бях чувал за Рафърти, но Гейлин Слейтър е друга работа. Това е той, нали?
— Така поне твърдеше.
— Е, търсят го в Колорадо и Ню Мексико за убийство. Поне единият от съдиите ще го осъди на смърт.
— Аз пък си мислех, че не се притесняваш да убиеш мъж, който си заслужава въжето.
— Когато ти ме гледаш, се притеснявам. Как успяха да те отвлекат?
— Дойдох в града, за да те видя.
— Сама? И без оръжие? — Каза той с изключително обвинителен тон, сякаш не би могла да извърши нещо по-глупаво. — За какво си искала да ме видиш?
— Не мисля, че сега ще ти кажа — хладно заяви Каси.
— Искала си да ме предупредиш за Слейтър?
— И какво, ако е така?
— Не мислех, че те интересувам.
— Интересуваш ме.
— Колко много?
— Дяволски много — остро отвърна Каси за разлика от неговия мек тон. — Но ние не сме врагове, а по-скоро приятели. А аз се интересувам от всичките си приятели — добави и с това развали впечатлението от предишното си признание.
Ейнджъл й хвърли мрачен поглед и не я удостои с отговор. Изведнъж се зае да завързва неподвижните мъже. Каси не помръдна от мястото си, разтривайки краката си, за да възстанови кръвообращението. В този миг зърна ботушите си.
Запъти се сковано към тях. Всички мускули я боляха. Започваше да се ядосва на себе си. Би трябвало да чувства облекчение. Вече беше в безопасност. Ейнджъл също. Трябваше да му благодари, вместо да му се сопва… но все още не бе получила жадуваната прегръдка.
— Цялата работа се оказа доста лесна — каза той и приближи зад гърба й.
Тя се обърна, за да го погледне.
— Те не те очакваха преди обед, така че не си направиха труда да пазят.
Очите му внезапно се присвиха.
— Някой от тях докосна ли те, Каси? Искам да знам истината!
— За да можеш да ги убиеш лично?
— Да.
Честен докрай, такъв си беше нейният Ейнджъл!
— Не, те не ме харесаха.
— Сигурно са били слепи.
Бузите й пламнаха.
— Ти харесваш ли ме, Ейнджъл?
— А ти какво, по дяволите, мислиш? — възкликна той, преди да я сграбчи в прегръдките си.
ГЛАВА 40
По обратния път до вкъщи Каси дремна няколко часа, седнала на седлото пред Ейнджъл и използвайки гърдите му за възглавница. Той яздеше бавно, за да можеше тя да поспи, но преди това й каза с нисък и дрезгав глас:
— Проклет да съм, но не искам да те отвеждам у вас. — И двамата си спомниха страстната целувка и дивата му прегръдка в хижата. — Ако майката ти не ни чакаше…
Той не довърши, а Каси не му отговори. Но докато се унасяше в сън, устните й бяха извити в доволна усмивка. Сега повече от всеки друг път бе решена да не се разделя с Ейнджъл.