Слънцето тъкмо изгряваше, когато двамата влязоха в двора на „Лейзи С“. Катрин ги чакаше на терасата, без да мигне цяла нощ. Тя се спусна към Каси и едва не я задуши в прегръдките си. Дъщеря й предотврати всякакви въпроси с думите:
— Ще поговорим по-късно, мамо. Първо трябва да уредя нещо с Ейнджъл. — Извърна се към него и добави: — Веднага ще се върна, така че не си тръгвай.
Катрин и Ейнджъл останаха загледани в нея, докато Каси се втурна към къщата. Най-после Катрин погледна към Ейнджъл, който бе изкачил половината от стъпалата и стоеше на почтено разстояние от нея.
— Уби ли ги? — попита тя.
— Не и след като тя бе там.
— Аз бих.
Той не се съмняваше.
— Каси се разстройва много от убийството на себеподобни. Способна е да извърши и най-налудничави неща, за да го предотврати. Дори искаше да предизвика Рафърти Слейтър, за да не го направя аз.
Катрин внимателно обмисли думите му и въпреки, че сърцето й се сви от страх, изражението на лицето й не се промени. Нямаше намерение да му споменава, че, според нея, дъщеря й не е искала той да бъде наранен.
— И как реагира тя? — попита Катрин.
— Започна да ме ругае, вместо да ми благодари, че съм я измъкнал оттам.
— Тогава позволи ми аз да ти благодаря…
— Няма нужда.
Катрин не бе съгласна, но не настоя.
— Знаеш ли какво искаше да каже с това, че трябвало да уреди някои неща с теб?
— Не.
Майката на Каси се страхуваше, че се досеща, но нямаше намерение да го предупреждава. В крайна сметка имаше и по-лоши неща от това да има за зет професионален стрелец.
— Ще изпратя някого да каже на шерифа да се погрижи за онези двамата — примирено въздъхна тя. — Кажи на Каси, че ти си ми обяснил всичко вместо нея. Отивам да си легна.
Вратата се затвори зад нея и Ейнджъл се намръщи. Нима тя го оставяше сам с дъщеря й? Същата жена, която искаше да се махне колкото се може по-далеч от Каси?
Когато Каси излезе на терасата завари Ейнджъл прегърнал с едната си ръка Марабел, а с другата да я чеше зад ушите.
— Какво е станало? — изуми се тя.
— Какво да е станало?
— Изглежда, че вие двамата с Марабел се разбирате.
— А защо да не се разбираме? — невинно я погледна той. — Тя е само една голяма писана.
Каси изпухтя презрително, а той й се усмихна в отговор. В този миг забеляза, че Каси носеше револвера си.
— И къде си мислиш, че отиваш с това? — ядосано я попита той.
— Никъде.
— Тогава защо си го сложила?
— Защото те предизвиквам да си премерим силите кой от двама ни ще извади по-бързо револвера си.
— Какво означава това?
— Нали искаш развод?
Той се намръщи.
— И какво общо има, по дяволите, едното с другото?
— Ако ти спечелиш, ще отида право при адвоката и ще му кажа да започне делото за развод.
— А ако загубя?
— Няма да има никакъв развод.
Ейнджъл притихна, приковал поглед в лицето й.
— И защо поемаш този риск?
— Защото изглежда, че това е единственият шанс, който имам, за да те задържа.
— Искаш да останеш омъжена за мен?
Смайването му я накара да преглътне истинския отговор.
— Свикнах да бъда омъжена.
— Добре, ще си премерим силите — рече той и пристъпи бавно нагоре по стълбите, — но те предупреждавам, скъпа, че няма начин да спечелиш.
— Може би ще те изненадам, Ейнджъл — усмихна му се Каси.
И пет секунди по-късно той наистина бе изненадан. Тя беше дяволски бърза, почти колкото него. Но Каси бе по-изненадана, тъй като за първи път Ейнджъл беше бавен, толкова бавен, че и едно дете щеше да извади оръжието си по-бързо от него. Той я остави да победи. Когато я осени защо, тя се спусна към него и обви ръце около врата му.
— Ти загуби! — щастливо извика младата жена.
— Ти така си мислиш — промълви Ейнджъл, преди устните му да завладеят нейните и да я оставят без дъх.
Измина доста време, преди тя да проговори:
— Не разбирам. Не искаше ли развод?
— Скъпа, защо според теб, не попречих на Маккъли да ни оженят?
— Но ти не можеше да ги спреш, дори и да искаш.
— Не можех ли?
Очите й се разшириха. Тя го бе виждала как се обръща и вади револвера си за частица от секундата. През онзи ден можеше да спре Ричард и да не му позволи да му отнеме револвера. Освен това когато се връщаха към къщата, се намираше твърде близо до Фрейзър и спокойно можеше да го обезоръжи и да сложи край на цялата работа.
— Тогава защо ми беше толкова ядосан? — поиска да разбере Каси.
— Защото ти толкова настойчиво ги молеше да се откажат от намеренията си.
— Но това беше, защото бях уплашена до смърт, че ще ги избиеш всичките, ако те заставят да се ожениш за мен.