Ангел на греха

Каси нямаше нужда да обмисля отговора си.

— Обичам го, мамо. Никога не съм била по-сигурна.

— Добре — примирено сви рамене майка й, но побърза да добави: — Трябва да знаеш, че няма да можеш да го направиш скотовъд.

— Не смятам и да се опитвам.

— Защо не?

— Това ще бъде истинска загуба на неговите миротворчески способности.

— Ейнджъл? Миротворец? Да не би да си прекалила с пунша на Чейс?

Каси се засмя.

— Аз също никога не бих си помислила подобно нещо, мамо, но Ейнджъл наистина притежава миротворческа способност. Погледни само как уреди нещата в Тексас. Аз сложих началото, но именно той сложи край на враждата между двете семейства. Ами ти и татко? Двамата отново си говорите, а може би има и нещо повече. И всичко е негова заслуга.

Катрин не възрази срещу „нещо повече“, но въпреки това настоя:

— Не можеш да казваш, че един мъж е миротворец след като животът му е изпълнен с насилие.

Каси сви рамене.

— Е, неговите начини са малко по-различни от тези на Левис Пикънс.

— Малко?

— Е, добре — много. Например мистър Пикънс трябва да поработи доста, за да успее в работата си, а Ейнджъл не — поне не съзнателно. И въпреки това и двамата в основата си вършат едно и също нещо. Само се замисли за професията на Ейнджъл. Той разрешава проблемите на хората, мамо. Оставя зад себе си мир, там където преди е имало само раздори. Той е миротворец, но просто не го осъзнава.

— Съветвам те да не разпространяваш мнението си наоколо. Може да не му хареса как изопачаваш репутацията му.

Дъщеря й се усмихна.

— Ще почакам няколко години преди да му го кажа.

— Умно момиче.

* * *

— Хубав костюм.

Колт едва се сдържа да не избухне, само изгледа намръщено Ейнджъл. Днес вече му го казаха поне стотина пъти. Но това не му попречи да задоволи любопитството си.

— Видях, че днес се появи с Каси Стюарт под ръка, но наистина ли възнамерявате да останете женени, или ти просто я закриляш поради някаква причина?

— Вече не съм толкова сигурен, че тя не може сама да се защитава — отвърна Ейнджъл. — Знаеш ли, тя вади револвера си почти толкова бързо, колкото и аз?

— А кой мислиш, че я е научил? — изпъчи се Колт.

— Ти? — изненада се приятелят му.

— Показах й основните неща. Тогава беше още дете. Предполагам, че се е упражнявала.

— Очевидно.

— Но майка й никога не й е позволявала да върши нещо повече, освен да се грижи за сметките в ранчото. След като има толкова свободно време, никак не е чудно, че обича да се меси в живота на хората.

— Вече няма да има толкова свободно време — обеща Ейнджъл.

— Значи двамата ще останете женени?

— Бих искал да видя този, който би се опитал да ни раздели.

Каза го толкова разпалено, че Колт се засмя.

— Е, не ме поглеждай толкова свирепо. Аз нямам подобно намерение.

Приятелят му смутено се усмихна.

— Това, което тя ме кара да чувствам… е още не съм свикнал.

— Виждам, че си се променил.

— Как така?

— Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден, в който ти да ми поискаш услуга — отвърна Колт.

— Нито пък аз, но не се тревожи затова. Ти не направи нищо, така че все още сме квит.

— За какво говориш? — възмутено го изгледа приятелят му. — Та аз я наглеждах.

— Но не достатъчно, тъй като вчера едва не я убиха.

— Затова, че се е набъркала в нечии работи?

— Непряко. Това бе краят на една история, която тя започна още в Тексас.

Колт поклати глава.

— По дяволите, струва ми се, че ще трябва да зарежеш работата си, щом мислиш да останеш женен за тази жена.

— Знам — ухили се Ейнджъл. — Но какво стана с теб? Струваше ми се, че двамата с херцогинята не се спогаждахте особено.

Колт потърси с поглед жена си, която беше в другия край на стаята.

— Тя постепенно започна да ме харесва.

— Сигурно е заразително — отвърна Ейнджъл и също се огледа за Каси. — И при мен беше така.

* * *

— Значи все пак мистър Кирби се оказа полезен? — подхвърли Каси.

Най-после й се отдаде възможност да попита Ейнджъл дали е открил родителите си. Ала не очакваше положителния му отговор, поне не толкова скоро.

— Предполагам, че ще си припишеш заслугата затова? — погледна я изпитателно съпругът й.

— Разбира се. — Тя изчака, но след като той не каза нищо повече, го мушна с пръст в гърдите. — Е? Как се казваш?

— Ейнджъл.

— Значи не е било само гальовно име? — засмя се Каси. Той поклати глава.

— А фамилията ми е О’Рурк.

— Ирландец? Е, не съм го очаквала. Но ми харесва как звучи. Касандра О’Рурк. Много по-хубаво е от Касандра Ейнджъл. А разбра ли къде са те сега?