Тази дама определено щеше да бъде проблем. Нямаше смисъл да се опитва да търси добрата й страна. Тя не притежаваше такава. По-добре изобщо да нямаше взимане даване с нея. Не се нуждаеше от одобрението й, за да спечели Каси, а единствено от това на Каси.
Това решение успокои тревогите му, но не за дълго. На вратата му се почука още преди да разопакова багажа си. Помисли си, че е Агнес, собственичката на пансиона, където Ейнджъл отсядаше при посещенията си, но когато отвори вратата, на прага бе застанала майката на Каси. Изглеждаше доста застрашително.
Катрин не си губи времето в размяна на любезности и направо пристъпи към същината на въпроса:
— В тази торба има двадесет и пет хиляди долара. Намери си друг град за живеене.
Той погледна към торбата в ръката й, високомерно изпънатата стойка и решителното изражение на лицето й. Не затвори вратата пред физиономията й, макар че много му се искаше. Но не я и покани в стаята.
— Този град ми харесва — възрази й младият мъж.
— Харесай си някой друг.
Заради Каси Ейнджъл запази любезния си тон.
— Задръжте парите си, мисис Стюарт. Не ми трябват.
— Не са ли достатъчно? Повече ли искаш?
— Госпожо, аз печеля по пет хиляди долара за един ангажимент, а понякога и по десет, само за няколко дни работа. Не са ми необходими вашите пари.
Катрин не очакваше да чуе точно това. Изражението й стана още по-сърдито.
— След като си толкова дяволски богат, защо не се от теглиш от работа?
— Мисля за това.
Катрин презрително изсумтя.
— Няма да го направиш, защото не те бива за нищо друго.
— И аз така мислех, но открих, че има нещо друго, което мога да върша — провлачено отвърна той. — Мога да бъда съпруг на дъщеря ви. Работата, която ще заема цялото ми време, ще бъде да я предпазвам от неприятности.
Каза го, за да я ядоса. Тя го бе вбесила, мислейки си, че може да го купи. И успя. Тя пронизително завика:
— Стой по-далеч от моята дъщеря или ще…
Не довърши предупреждението си.
— Не мога да се сетя за друг, който да е по-бърз стрелец от мен, а вие? — усмихна й се Ейнджъл.
Тя се обърна на пети и си тръгна без да го удостоява с отговор.
— Мисис Стюарт? — извика след нея Ейнджъл.
Тя не спря.
— Кажете на Каси, че скоро ще дойда да я видя.
— Само да стъпиш върху моята…
— Да, знам, лично ще ме застреляте. Хората често ми го казват. — Последното измърмори на себе си, тъй като тя вече си бе отишла.
Майка й закъсняваше. Докато Катрин беше в банката, Каси направи няколко покупки и отиде до гарата, за да провери дали са пристигнали роклите от мадам Сесилия. Двете обядваха в един от реномираните ресторанти в Шайен, а след това се разделиха, за да довършат задачите си.
Каси нямаше нищо против да я чака в двуколката, но днешният следобед бе мрачен, а надвисналото сиво небе я потискаше. Надяваше се снегът да се забави с още ден или два, поне докато мине сватбата на Колт.
Остана страшно изненадана, когато онзи ден той пристигна в ранчото, за да им представи своята херцогиня. Не очакваше подобно посещение, но бе доволна, тъй като имаше възможност да спомене на Колт, че Ейнджъл е в Сейнт Луис. Надяваше се, че той може би знае адреса му, за да го покани за сватбата, но Колт изглежда не отгатна тайното й желание, а и тя не събра достатъчно смелост да му го каже направо.
Опита се да поговори с него за Ейнджъл, докато майка й не бе в стаята, но той постоянно сменяше темата. Всъщност, като се замислеше затова, Колт най-вече се интересуваше дали е намерила някой, който да се нуждае от специалните й умения да „оправя“ нещата.
— Смятам, че трябва веднага да отидем в кантората на мистър Торили, а ако не е там, да го потърсим — заяви Катрин, докато се качваше в двуколката. Появата й бе толкова внезапна, че дъщеря й се стресна. — Той е мой адвокат от години. Сигурно ще може да направи чудеса и да изпрати на Ейнджъл още днес документите за развода.
— Още не мога да подам документи за развод, мамо — възрази й Каси и допълни: — Ами бебето?
— По дяволите, забравих! Е, веднага щом се уверим…
— Какво искаш да кажеш с това „още днес“. Ейнджъл върнал ли се е? Видя ли го?
Катрин въздъхна, хвана поводите и подкара надолу по улицата.
— Видях го — процеди през зъби. Сърцето на Каси прескочи един удар.
— Говори ли с него?
— Не си заслужава да се споменава — уклончиво отвърна майка й, без да отделя поглед от пътя — ясен знак, че не възнамеряваше да казва нищо повече.