На първия ред в зала 306 Дани Макгуайър потръпна. „Нямам живот.“
— Смяната на името вероятно е най-ясната демонстрация за състоянието й. София беше името на нейното екзотично, мароканско алтер его. Налудничава преструвка, заимствана от любовен роман, който някоя от медицинските сестри й дала преди време. Франки осъзна страстта й към историята и потребността й да има минало и самоличност. И той взе тези две неща, смеси ги и се възползва от тях.
— Седемнайсетгодишно момче наистина ли е способно на подобна сложна манипулация? — попита Елън Уотс.
— Обикновено не. Но в този случай, абсолютно да. Той беше много интелигентен, изкусен манипулатор, уникално приспособим и способен човек. Всъщност беше забележителен.
Доктор Петридис погледна Франки Мансини така, както зоолог би погледнал особено интересен екземпляр от необичаен вид.
— По ваше мнение Франсис Мансини беше ли психопат?
— Не, не беше.
— Предписахте ли му някакви лекарства по времето, когато го лекувахте?
Лекарят поклати глава отрицателно.
— Няма хапче, което би могло да излекува проблемите на Франки. Опитахме терапия с разговори, но той я отхвърли. Знаеше какво прави и със Софи, и с всичко друго. И нямаше интерес да се променя.
— Поправете ме, ако греша, доктор Петридис. Но вие твърдите, че Франсис Мансини е „лош“, а не „луд“, нали? Че е извършил всички тези престъпления с умисъл и съзнание, знаейки, че са нередни и ужасни?
Доктор Петридис се намръщи.
— „Лош“ и „ужасен“ са морални термини. Аз съм психиатър, а не съдия. Мога да ви кажа само, че Франки не беше луд. Също като повечето от нас и като Софи, той беше продукт на детството си.
— Той говореше ли за детството си?
— О, да — отговори Петридис. — Говореше.
През следващите петнайсет минути доктор Джордж Петридис разказа ужасната история на детството на Франки Мансини. Докато говореше, поне две от съдебните заседателки се разплакаха. На първия ред триото Мат Дейли, Дани Макгуайър и Дейвид Айшаг слушаше напрегнато. Дани Макгуайър изпита чувството, че най-после са му дали отговорите на сложна кръстословица, която не е успявал да реши в продължение на години. С всяка дума убийствата „Азраел“ получаваха логично, макар и извратено обяснение.
— Франсис Лайл Мансини винаги е бил красиво дете — обясни доктор Петридис. — Дори като малък имал същата тъмна коса, сини очи, мургава кожа и спортно тяло, които виждате днес в съдебната зала. Същото лице и тяло, които го правели фатално привлекателен мъж. Но хубостта на Франки била и неговото проклятие.
— Как така?
Лекарят се поколеба, преди да отговори. Обясни как първите осем години от живота на Франки били щастливи. Но един ден, няколко седмици преди деветия му рожден ден, баща му, флотски офицер, прочут с егоизма, женкарството, хубостта и апетита си към риск, очевидно наследени от сина, изоставил майка му Лусия и трите им деца, отплавал за Филипините и там си създал нов дом с много по-млада жена. Любимата майка на Франки била съсипана от това предателство и никога не си възвърнала самочувствието, нито се усмихнала отново. Франки описвал по време на сеансите с лекаря какво изпитвал, докато наблюдавал рухването й.
— Лусия Мансини се омъжила за много по-възрастен мъж — продължи Петридис. — Името му било Тони Реналто. Според Франки тя се надявала, че Реналто ще осигури на семейството си финансова обезпеченост и стабилност.
— И той направил ли го?
— Да, но на ужасна цена.
Доктор Петридис разказа как доведеният баща не само обиждал Лусия, но и редовно малтретирал физически и сексуално Франки. Когато момчето се оплакало на майка си, тя не му повярвала. Сексуалният тормоз спрял едва когато на четиринайсетгодишна възраст Франки пребил Реналто до смърт с настолна лампа.
— По време на терапията той ми разказа как избягал от местопрестъплението и никога вече не видял семейството си. Живял по улиците цяла година, преди полицията да го прибере и изпрати в „Буковете“. И там се запознал със Софи.
— Докладвахте ли за това престъпление, убийството на доведения му баща, на властите? — попита Елън Уотс.
— Разбира се.
— И какво стана?
— Нищо. Полицията проведе разпит. Франки отрече. Случаят бил приключен две години по-рано. Според протокола Реналто станал жертва на грабеж.