Выбрать главу

Елън Уотс замълча за миг, за да остави думите на София да впечатлят слушателите, особено съдебните заседателки.

— Казвате, че сте била тормозена сексуално, докато сте живяла в сиропиталището? — попита тя накрая.

София кимна и сведе глава.

— Не знаех какво точно е сексуален тормоз по онова време. Мислех, че просто така става. Но Франки ме накара да видя всичко по различен начин. Казваше ми, че съм красива и специална. Имах книга за една принцеса от Мароко и я четяхме заедно. Той по някакъв начин открил, че принцесата била моя баба. Знаел някои неща за миналото ми, например какво е станало с майка ми и сестра ми. Нали разбирате, имах близначка, но бяхме разделени.

Докато говореше за миналото, нещо странно се случи с лицето на София. Очите й добиха леко оцъклен вид, сякаш бе под хипноза.

— Другите не вярваха, че произхождам от важно семейство. Завиждаха. Но Франки разбираше. Знаеше. Обичаше ме.

— София, сега разбирате, че това не е истина, нали? — каза нежно Елън Уотс. — Историята за принцесата не е вашата история. А писмото от адвоката за вас и близначката ви Ела е нещо, което вие и Франки сте измислили, нали?

За момент по лицето на София се изписа паника. После, като човек, който се събужда от дълбок транс, тя промълви тихо:

— Да, сега го знам. Не беше истинско.

— Но навремето сте вярвали, че е истина. И тогава сте променили името си на София Баста, нали? Баста е било името на мароканското семейство от книгата.

— Казаха ми това по-късно. Да, така мисля.

София изглеждаше толкова объркана и окаяна, че Мат Дейли не можеше да го понесе. Дори за Дани Макгуайър бе трудно да повярва, че подобно психическо объркване може да е само театър.

— И след като станахте София, как се развиха отношенията ви с Франки? Кога връзката ви стана физическа?

— Чак след като се оженихме. Но дори и тогава… ние рядко… той всъщност не искаше.

— Не искаше да прави секс с вас?

— Не.

— Подозирахте ли, че може да е хомосексуалист?

— Не. Никога. Той ме обичаше и беше страстен в други отношения. Трябва да разберете… аз… аз нямах живот, а Франки ми даде живот. Спаси ме. Не задавах въпроси. Радвах се.

— Значи се оженихте и отидохте в Калифорния.

— Да. Франки беше гениален. Можеше да отиде навсякъде, да прави всичко. Но му предложиха работа в адвокатска кантора в Калифорния и затова се преместихме там. Имахме нов живот, затова той ни даде нови имена. Той стана Лайл, а аз бях Анджела. Бяхме много щастливи… отначало.

— И като Анджела се запознахте с Андрю Джейкс?

София закърши ръце.

— Да. Анджела се запозна с Андрю. Лайл го уреди.

Тя заговори толкова естествено в трето лице, че отначало хората почти не забелязаха. Но когато дълбините на шизофренията й зейнаха, из залата се понесоха ахкания.

— Горката Анджела. Тя не искаше да се омъжва за него. Не искаше той да се доближава до нея. Беше толкова… стар — потръпна София. — Гадеше й се всеки път, когато я докоснеше.

— Тя? — Елън Уотс зададе въпроса, който бе на устата на всички в залата. — Нямате ли предвид себе си, София?

— Не! Това беше Анджела. Разказвам ви за Анджела, нали? Моля ви, не ме обърквайте. Толкова ми е трудно да си спомня — изстена тя и притисна ръце към слепоочията си. — Анджела не искаше да се омъжи за Андрю Джейкс. Тя беше чудесно момиче. Но Франки я накара. Той каза, че Андрю Джейкс трябвало да бъде наказан за извършеното от него, а Анджела била създадена, за да го накаже. Нямаше изход.

— И какво лошо бе извършил Андрю Джейкс? — попита Елън Уотс. — Защо трябваше да бъде наказан?

— Андрю… лош…? Не и за Анджела. Всъщност беше много мил. Нежен. Накрая тя го обичаше. Но той бе извършил същото като останалите, нали разбирате? Изоставил семейството си. Децата си… затова трябваше да умре.

Дани Макгуайър видя как търсеният отговор проблесна пред очите му.

Наистина ли е било толкова просто през цялото време? Връзката между жертвите на Азраел? Всички те бяха зарязали децата си по начина, по който бащата на Франки Мансини бе зарязал него.

— Затова те всички трябваше да умрат. Андрю, Пиърс, Дидие и Майлс. Заради децата. Децата трябваше да бъдат отмъстени.

В залата можеше да се чуе падането на карфица, когато Елън Уотс зададе следващия въпрос.

— Кой уби Андрю Джейкс, София? Анджела или Франки? Или го направиха заедно?