— Здравейте, госпожо Джейкс — поздрави я той и показа значката си. — Детектив Макгуайър. Не съм сигурен дали ме помните. Запознахме се снощи.
Анджела Джейкс се усмихна леко.
— Разбира се, че ви помня, детектив. Дадохте ми палтото си. Лайл, това е полицаят, за когото ти говорих.
Дани се завъртя. До стената зад него неподвижно стоеше най-красивият мъж, когото някога бе виждал извън екрана. Висок, с маслинена кожа, с изисканите орлови черти на хищник, гарвановочерна коса и сини бадемовидни очи като на сиамска котка. Мъжът се намръщи неодобрително. Беше облечен в скъп костюм, а когато се размърда, движенията му напомниха на Дани за разливане на петрол по вода, гладки и леки, почти лепкави.
Дани веднага го определи като адвокат и горната му устна се сбърчи. Въпреки няколкото почтени изключения детектив Дани Макгуайър не бе почитател на адвокатите.
— Кой сте вие и какво правите тук? — тросна се той. — Госпожа Джейкс не трябва да приема посетители.
— Лайл Реналто — измърка мъжът, приближи се до леглото на Анджела и собственически постави ръка върху нейната. — Аз съм семеен приятел.
Дани огледа двамата абсурдно красиви млади хора и направи неизбежния извод.
„Да бе! А аз съм Савската царица. Семеен приятел, друг път.“
— Лайл беше адвокат на Андрю — обясни Анджела.
Гласът й бе нисък и леко дрезгав, напълно различен от уплашения шепот предишната вечер.
— Кончита му се обадила снощи, за да му съобщи какво е станало, и той веднага дойде тук.
Тя стисна благодарно ръката на Лайл Реналто, а очите й се напълниха със сълзи.
— Беше изключително мил — добави тя.
Обзалагам се, че е така, помисли си Дани.
— Ако нямате нищо против, госпожо Джейкс, бих искал да ви задам няколко въпроса.
Лайл Реналто се намеси грубо.
— Не сега. Госпожа Джейкс е прекалено изморена. Ако ми връчите въпросите си, ще се погрижа тя да им отговори, когато си почине.
Дани настръхна.
— Не мисля, че говорех на вас, господин Реналто.
— Няма значение. Госпожа Джейкс преживя изключително тежко изпитание.
— Знам. Опитвам се да открия човека, който й причини всичко това.
— И не само е станала свидетелка на убийството на съпруга си, но и е била жестоко изнасилена.
Дани започна да губи търпение.
— Наясно съм със случилото се, господин Реналто. Бях там.
— Не бях свидетелка на убийството на Андрю.
И двамата мъже се завъртяха към Анджела, но вниманието й бе съсредоточено изцяло върху Дани. Той изпита смешно чувство за триумф и се приближи до леглото й, като избута Реналто настрани.
— Бихте ли ми казали на какво станахте свидетелка?
— Ангелче, не си длъжна да отговаряш — намеси се адвокатът.
Дани повдигна вежди, когато чу нежното обръщение.
— Съпругът ми ме наричаше на галено ангелче — обясни госпожа Джейкс. — И всичките му приятели започнаха да ме наричат така. Не че съм истинско ангелче — усмихна се тя леко. — Със сигурност понякога доста дразнех горкия Андрю.
— Силно се съмнявам в това — любезно възрази Дани. — Разказвахте ми за снощи. За случилото се.
— Да. Андрю беше горе в леглото, а аз седях долу и четях.
— В колко часа беше това?
Тя се замисли.
— Предполагам, че около осем. Чух шум отгоре.
— Какъв шум?
— Нещо като трясък. Помислих си, че Андрю може да е паднал от леглото. Напоследък получаваше припадъци. Както и да е, Кончита се втурна при мен, защото също беше чула шума, но й казах, че аз ще се кача. Андрю беше горд човек, детектив. Ако беше… — Тя затърси подходящата дума. — Ако беше изпаднал в безпомощно състояние, не би искал Кончита да го намери. Би предпочел да съм аз.
— Значи се качихте горе сама?
Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи.
Лайл Реналто пристъпи напред.
— Ангелче, моля те. Няма нужда да се разстройваш.
— Всичко е наред, Лайл. Наистина. Детективът трябва да знае — каза тя и се обърна отново към Дани. — Качих се сама. Тъкмо когато влизах в спалнята, някой ме удари отзад. Това е последното, което си спомням. Болката в главата ми. Когато се събудих, той… той ме изнасилваше.
— Можете ли да опишете мъжа? — попита Дани.
Знаеше от личен опит, че най-добрият начин да успокоиш обзет от емоции свидетел е да се придържаш към фактите. Започнеш ли със: „Знам, че това ви разстройва…“, потичат сълзи и свидетелят е загубен.