Анджела Джейкс поклати глава отрицателно.
— Де да можех. Но той носеше маска.
— А фигурата му?
— През повечето време беше зад мен. Не знам. Предполагам, че беше як. Не висок, но определено силен. Започнах да се боря с него и той ме удари. Каза, че ако му попреча да продължи, ще нарани Андрю. Затова спрях да се боря.
По подутите й бузи потекоха сълзи.
— Къде беше съпругът ви в това време? Опита ли се да ви помогне? Да включи алармата?
— Той…
Анджела Джейкс замълча и объркано погледна към Лайл Реналто, но той отмести очи настрани.
— Не знам къде беше Андрю — продължи тя. — Не го видях. Може би е бил в леглото? Не знам.
— Добре — прекъсна я Дани, усетил надигането на паниката й. — Продължавайте. Значи спряхте да се борите.
— Да. Той ме попита каква е комбинацията за касата и аз му я дадох. После ме изнасили отново. След като свърши, ме удари за втори път. А когато дойдох на себе си… първото, което си спомням, е вашето лице, детектив.
Тя погледна Дани в очите и той усети как стомахът му се сви и го накара да забрави следващия си въпрос. Лайл Реналто ловко се възползва от мълчанието.
— Кончита, икономката на семейство Джейкс, ми съобщи, че всички бижута на Анджела са откраднати, както и голям брой ценни миниатюри. Вярно ли е?
Преди Дани да успее да отговори, че няма навик да споделя поверителна информация относно разследване на убийство със „семейни приятели“, Анджела избъбри ядосано:
— Не ми пука за шибаните бижута! Андрю е мъртъв! Обичах съпруга си, детектив!
— Сигурен съм, че сте го обичали, госпожо Джейкс.
— Моля ви, намерете животното, което извърши това.
Дани си припомни снощното местопрестъпление: прогизналите от кръв дъски, почти отрязаната глава на стареца, кошмарните драскотини по гърдите, бедрата и задника на Анджела.
Животно беше точната дума.
Пред стаята на Анджела Джейкс нямаше и следа от хубавата сестра. Дани застана да чака асансьора и Лайл Реналто се приближи до него.
— Нямате много добро мнение за адвокатите, нали, детектив?
Тонът на адвоката се бе превърнал от неприязнен в дружелюбен. Дани предпочиташе враждебността. Но все пак забележката бе необичайно проницателна.
— Какво ви кара да мислите така, господин Реналто?
Лайл се усмихна.
— Лицето ви. Освен, разбира се, ако просто не харесвате точно мен.
Дани не отговори. Лайл продължи.
— Не сте единственият, ще знаете. Баща ми мразеше адвокатите със страст. Страхотно се разочарова, когато завърших право. Произхождам от моряшко семейство, нали разбирате. Според баща ми или морската академия, или нищо.
Дани се зачуди защо, по дяволите, адвокатът му разказваше всичко това.
Асансьорът пристигна. Дани влезе в кабината и натисна бутона за първия етаж, но Лайл протегна ръка и задържа вратите. Изисканите му черти се втвърдиха, а котешките му очи проблеснаха предупредително.
— Анджела Джейкс е моя близка приятелка. Няма да позволя да я преследвате.
Дани побесня.
— Това е разследване на убийство, господин Реналто, а не игра. Госпожа Джейкс е основната ми свидетелка. Всъщност тя и слугинята са единствените ми свидетелки.
— Анджела не е видяла мъжа. Вече ви го каза.
Дани се намръщи.
— Мислех, че господин Джейкс също ви е бил близък приятел. Би трябвало да искате да намерим убиеца му.
— Разбира се, че искам — рязко отвърна Лайл.
— Или пък може би не сте били толкова близък с Андрю Джейкс, колкото с жена му? Така ли е?
Въпросът очевидно развесели Лайл Реналто.
— Трябва да кажа, че за детектив сте доста лош съдник на хората. Мислите, че Анджела и аз сме любовници?
— Не е ли така?
Адвокатът се ухили презрително.
— Не.
Дани отчаяно искаше да му повярва.
— Това е тройно престъпление, господин Реналто — каза той, като отмести ръката на адвоката от вратите на асансьора. — Изнасилване, грабеж и убийство. Съвсем сериозно ви съветвам да не правите опити да пречите на разследването, като застанете между мен и свидетелката.
— Заплаха ли е това, детектив?
— Наричайте го както си искате.
Реналто отвори уста да отговори, но вратите на асансьора се затвориха и му отнеха последната дума. Ако се съдеше по треперещата му брадичка и раздразнения поглед, това очевидно не му се случваше често.