Елизабет Камерън кимна мрачно.
— Не съм сигурна дали е разумно да отивате там сега. Тя беше страшно ядосана. Говоря ви като жена, а не като адвокат. Май трябва да й дадете възможност да се поуспокои.
— Сигурен съм, че съветът ви е добър — отвърна Дейвид, като облече сакото си. — За съжаление не съм в състояние да го последвам. Нали разбирате, госпожице Камерън, проблемът е, че обичам тази жена. И ако тя не се омъжи за мен, ще трябва да скоча през прозореца. Не е нужно да ви изпращам, нали?
Колегите на Сара Джейн никога не я бяха виждали толкова ядосана. Всъщност никога досега не я бяха виждали ядосана.
Шинийд, помощник-учителката, каза:
— Вероятно е само недоразумение.
Рейчъл, директорката, я посъветва:
— Вземи си почивен ден, Сара. Иди се разбери с него.
Но Сара Джейн не искаше да взема почивен ден. Искаше да забие шило в черепа на Дейвид Айшаг. Да, любовта им бе светкавична и луда. Да, в много отношения все още се опознаваха. Но ако Дейвид си мислеше, че тя ще започне съвместния им живот с подписването на някаква ужасна брачна застрахователна полица, очевидно изобщо не я познаваше.
Училището, където Сара Джейн преподаваше, бе едностайна постройка, нещо като барака, в сърцето на копторите в Дарави. Над един милион души живееха в тази воняща сбирщина от тесни улички и самоделни бараки, разпростряна на около квадратен километър между Махим в източната част на Мумбай и Зион на запад. Две трети от населението бяха деца, по-малко от пет процента от които получаваха каквото и да било образование. Двестате хлапета, натъпкани в училището на Сара Джейн всеки ден, бяха избраните. Щастливи, че са там, нетърпеливи да научат нещо и, в много случаи, забележително умни. Въпреки липсата на условия и зверската горещина, в която се трудеха, Сара Джейн и колегите й смятаха, че са осъществили мечтата си за работа.
Запознанството й с Дейвид не бе променило това. Всекидневният му живот бе напълно различен от нейния. Но това бе едно от нещата, които Сара Джейн харесваше в Индия. Беше място на крайности, място, където любовна връзка като тяхната можеше да процъфти. Разбира се, вероятно за нея бе по-лесно да разсъждава така, гледайки нагоре към света на Дейвид, отколкото за него. Той може да беше тъмнокож и второто му име да беше Радж, но когато ставаше дума да живееш и работиш сред бедните, Сара Джейн бе повече индийка от него. Дейвид бе посетил училището само веднъж. Страхът, сгърчил лицето му, когато се разхождаха из Дарави, бе развеселил страхотно Сара Джейн.
Това беше второто му посещение. Когато влезе в претъпканата класна стая, той изглеждаше по-уплашен, отколкото първия път, макар и по различна причина.
— Може ли да поговорим?
Двеста бъбрещи хлапета замлъкнаха едновременно. Приятелят на госпожица Хюз бе от друга планета, богат и хубав, облечен в костюм, какъвто родителите им не биха могли да си позволят, дори цял живот да работеха само за него.
— Не.
— Моля те, Сара. Важно е. Не знам какво ти е казала Елизабет, но…
— Не обвинявай адвокатката си! — извика Сара Джейн. — Ти си я изпратил.
— Да, така е. Но моля те, позволи ми да ти обясня.
— Преподавам.
— Добре.
Макар и уплашен до смърт от мисълта, че може да я загуби, Дейвид Айшаг не бе нахален. Той придърпа дървен стол, настани се и скръсти ръце.
— Ще почакам.
Чакането беше дълго. Час. Два. Три. Горещината беше непоносима. Дейвид свали сакото и вратовръзката си, а накрая и обувките. Копнееше да съблече и потната си риза, но си даваше сметка, че стриптийзът не би му помогнал да умилостиви Сара Джейн. Бездруго й бе доста трудно да задържи вниманието на хлапетата. Ако индийците обичаха нещо, от какъвто и произход да бяха, то бе добрата сапунена опера. Днес следобед президентът на „Айшаг Електроникс“ им осигуряваше желаното вълнение, докато чакаше като наказано дете да се обясни на учителката.
Най-после заниманията свършиха. Шинийд и Рейчъл изчезнаха. Влюбените останаха сами.
— Защо дойде тук, Дейвид? Какво искаш?
Очите на Сара Джейн още блестяха ядосано. Дейвид подбра думите си внимателно.
— Теб. Искам теб.
— Да, при твоите условия.
Сара Джейн събра учебниците си и започна да ги прибира нервно в куфарчето.
Дейвид сложи ръка на рамото й.
— Няма да ти позволя да си тръгнеш заради някакво тъпо недоразумение. Искам те, Сара Джейн. При всякакви условия.