За момент на лицето й се изписа истинска тъга.
— Дори не ме познаваш.
Дейвид се сви като ужилен.
— Как можеш да кажеш такова нещо?
„Защото е истина. Защото самата аз едва познавам себе си понякога. Играя роля, водещата роля в живота ми, но някак си получавам само половината от сценария.“
— Ако наистина ме познаваше, щеше да знаеш, че не ми пука за проклетите ти пари.
— Знам това — запротестира Дейвид.
— Защо тогава се нуждаеш от предбрачно споразумение? Със същия успех можеше да ми напишеш писмо, в което да ми кажеш: „Не ти вярвам“.
Дейвид заскуба косата си отчаяно.
— Имуществото ми възлиза на около един милиард долара, Сара Джейн. Независимо дали това ти харесва или не, то води до определени усложнения. Акционери, гаранти, данъчни. Не мога просто да се оженя, без да обърна внимание на отговорностите си.
— Е, вече няма нужда да се тревожиш за това, нали? Защото няма да се женим!
Дейвид не се бе разправял с толкова неразумно упорита жена откакто се раздели с колежанската си приятелка Анастасия. По ирония на съдбата, Анастасия бе единственото друго момиче, в което някога се бе влюбил. Но когато забременя с детето му, тя не само отказа да се омъжи за него, но и реши да скъсат, тъй като настояваше, че той бил прекалено незрял за баща. Тя се върна при родителите си в Москва, където роди момиченце, и прекъсна връзка с него. По времето, когато Дейвид се съвзе достатъчно, за да отлети до Русия и да настоява да види дъщеря си, Анастасия бе изчезнала. Без писмо, без нов адрес, без нищо.
Той не възнамеряваше да повтори грешката си.
— За бога, Сара Джейн — изстена, като я привлече към себе си и отказа да я пусне. — Мислех, че имаш точно това предвид, когато ми каза да оправя документите. И през ум не ми мина, че ще се разстроиш толкова.
— Мислеше, че говоря за предбрачно споразумение?
— Документите, които Елизабет ти донесе днес, са съвсем стандартни. Особено за човек в моето положение. Но допуснах грешка. Съжалявам. Вярвам ти напълно. И имам нужда да си моя жена.
Той я целуна нежно. Въпреки яда си Сара Джейн се разтопи. Дейвид беше толкова добър човек. Почтен. Привлекателен. Силен. Напомняше й на някого, на мъж, когото трябваше да забрави. Всичко бе толкова объркано, че й бе трудно да различи редното от грешното.
Дейвид прошепна в ухото й:
— Моля те, кажи, че ще се омъжиш за мен.
— Без предбрачно споразумение? — прошепна Сара Джейн в отговор.
— Без предбрачно споразумение.
Мат Дейли седеше на пристанището в Позитано, отчупваше залъци пресен хляб и ги ядеше бавно. Хлябът беше великолепен, подправен с розмарин и морска сол, мек и пухкав под хрупкавата коричка. Мат би изял целия с радост, но знаеше, че му се налага да пести.
Беше в Италия от десет дни и парите му се топяха с кошмарна скорост. Малкото, което Ракел му бе оставила след развода, едва би стигнало за един шоколад. И определено не можеше да му стигне в страна, където трябваше да платиш две евро само за да използваш обществена тоалетна и където бензинът бе на цената на течна платина. Ресторантите бяха абсолютно недостъпни. Последните два дни Мат бе преживял на сандвичи със салам и вода от чешмата, но вече месото, дори и най-евтиното, бе лукс. Беше заменил скромната си стаичка в местен пансион за хостел, който бе на половин цена, но изглеждаше като затвор с общи душове и тоалетни, легла на два етажа и задължително прибиране преди полунощ. А след всичко това не бе по-близо до откриването на загадъчния любовник на Лиза, отколкото когато пристигна.
Е, плюсът бе, че поне кошмарите бяха престанали. Ако се събудеше, викайки името на Лиза в два през нощта, както бе правил в дома на сестра си, веднага щяха да го изритат от хостела.
„Кошмарите спряха, защото правя нещо — реши той. — Не седя да плача, а се опитвам да намеря гадното копеле и да я спася.“
Мат мислеше за Лиза непрестанно. Но поне се бе научил да потиска страховете си. Всеки час, прекаран в тревоги за това какво й се бе случило или й се случваше в момента, бе загубено време.
Ако се скапеше, Лиза щеше да остане съвсем сама.
Въоръжен с разпечатка на снимката от лаптопа на Лиза, Мат посети всеки хотел в града — от мизерния пансион „Каза Гилермо“ до величествения „Сан Пиетро“.
— Всички резервации са поверителни — заяви високомерната администраторка в „Сан Пиетро“. — Не даваме информация за гостите си.