— Никога не съм я виждал — изсумтя отегченият чиновник в „Каза Гилермо“.
— Не мисля, че се е мяркала тук. Но петдесет евро може да освежат паметта ми — ухили се дебелият управител в пансион „Британия“, като потри алчно ръце.
Мат се въздържа. Очевидно мазният идиот не познаваше Лиза. Пък и Мат не можеше да си представи тя да се настани в дупка като „Британия“, независимо дали бе разорена или не.
След като грижливо прибра остатъка от хляба в найлонов плик, който натъпка в раницата си, Мат се отправи обратно към стария град. Трябваше да се види с още един човек. И ако от това не излезеше нищо, щеше да напусне Позитано, да се върне в Хонконг и да види какво щеше да открие там.
Връзката бе осъществена чрез една от камериерките в „Сан Пиетро“. Станала свидетелка на грубото отношение на администраторката, тя го бе съжалила и последвала до колата му.
— Ако търсите клюки за посетителите на хотела, трябва да поговорите с Микеле — посъветва го тя. — Микеле вижда всичко и чува всички тайни.
Микеле бе работил като барман в най-скъпия хотел в Позитано до миналата година, когато бе уволнен за дребна кражба. Безработен оттогава, той се бе пропил и изпитваше дива омраза към управата на „Сан Пиетро“, което не го правеше идеален източник на информация. Но просяците не могат да избират, а в този момент Мат Дейли определено бе просяк, буквално и преносно.
Микеле живееше в мизерен апартамент над магазин за риба. Мат намери мястото лесно. Дори ако камериерката не му бе дала указания, вероятно щеше да го открие по миризмата. Вонята на скумрии и сардини, смесена с пот и урина от задната уличка, го накара се задави.
— Влез. Валерия ми каза, че ще дойдеш.
Мъжът, който отвори вратата, бе по-млад, отколкото Мат очакваше, и значително по-хубав. Той бе очаквал алкохолизиран мърляч на средна възраст, но с изключение на наболата брада и леко зачервените очи, Микеле Даниеле изглеждаше в чудесна форма.
— Чух, че търсиш някого — каза той.
— Да.
Вътре в апартамента доказателствата за объркан живот бяха по-очевидни. Празни кутии от доставена храна покриваха пода заедно с празни бирени бутилки и стари вестници. Полупразна бутилка скоч стоеше до мивката в кухнята.
Как красиво и стегнато хлапе като това е провалило живота си по този начин, запита се Мат и откри, че изпитва съжаление към Микеле.
Подаде му снимката на Лиза. Барманът реагира незабавно.
— Да, познавам ги. Останаха около пет дни.
— Кога? — развълнувано попита Мат.
— В края на лятото. Преди две години.
Лятото преди Лиза да се омъжи за Майлс Баринг.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно — отговори Микеле, като запали цигара и издуха дима в лицето на Мат. — Никога не забравям някого, с когото съм имал любовна връзка.
Мат се втрещи. Все едно го бяха халосали по главата с бейзболна бухалка.
— Правили сте секс?
Микеле кимна.
— Само веднъж.
Очевидно в миналото на Лиза имаше доста неща, за които Мат не знаеше. Беше го приел отдавна. Но че бе отишла на почивка в Италия с един мъж, а после бе скочила в леглото с първия хубав барман, който я бе поканил… е, от това болеше. Не беше тази Лиза, която помнеше.
— Онзи беше абсолютен задник — продължи Микеле. — Жесток, груб. Бях толкова насинен на следващия ден, че не можах да отида на работа.
Минаха няколко секунди, преди Мат да загрее.
— Имаш предвид… искаш да кажеш, че мъжът е бил твоят любовник?
Микеле се засмя.
— Разбира се! Не се занимавам с жени, сладурче. Не си ли личи?
Той намигна на Мат весело, но след няколко секунди настроението му се помрачи.
— Сигурен съм, че точно той се оплака в хотела за липсващите ръкавели. Сякаш бих могъл да докосна гнусните му вещи след начина, по който се отнесе с мен.
— Искам да съм съвсем наясно. Твърдиш, че мъжът от снимката е гей?
— Да, скъпи.
— Но е отседнал в хотела с тази жена? Като двойка?
— Аха. Женени. Не е нужно да си толкова шокиран — засмя се Микеле. — Често се случва.
Мат се отпусна на мърлявото канапе. След десет дни напразни издирвания за две минути той получи безценна информация от Микеле Даниеле. Ако барманът казваше истината и загадъчният любовник на Лиза бе гей, той не можеше да е убиецът от „Азраел“. Истинският убиец не само бе заклал мъжете, но и бе изнасилил съпругите им. Падаше си по секс с жени.