— Госпожа Бингам ме помоли да ви помогна, ако имате нужда — каза той.
Дани вдигна очи от планината хартии.
— Не, няма нужда. Ако знаех какво търся, да, но няма смисъл и двамата да си губим времето.
— Всичко това са документи от осемдесетте, нали? — попита момчето.
Дани кимна.
— Прегледахте ли старите годишници? Ако не друго, поне ще ви накарат да се засмеете. Дрехите им са били направо трагични.
Хлапето грабна стол, сложи го на висок шкаф, покатери се, свали купчина дебели черни папки и ги стовари на пода до Дани.
— Отделно ли ги държите? — попита Дани.
— Разбира се — отговори момчето. — Може и да е малко тъжно — добави то, — но понякога ги използваме да играем на „Секси или не“. Нали знаете онази интернет страница, където вкарвате снимката си и децата могат да гласуват дали сте привлекателен или не? Нещо подобно. Както и да е, тези са от осемдесетте години.
Момчето си тръгна, а Дани запрелиства новооткритото си съкровище. Не че сериозно очакваше да види снимка на младата Лиза Баринг. Но поне това бяха снимки с имена.
Доста години липсваха. Книгите прескачаха от 1983 до 1987 и от 1989 до 1992. Чак когато отвори деветата папка, го видя.
Снимката имаше дата, а модата бе така кошмарна, както го бе предупредило момчето. Лицето, вторачено в Дани, бе много по-младо, отколкото го помнеше, разбира се, и не така лустросано. Зъбите не бяха съвсем прави, а косата бе дълга. Но бе лице, което Дани Макгуайър никога не би забравил. Дългият орлов нос. Царствената извивка на устните. Арогантният блясък в лазурносините очи. Под снимката женска ръка бе надраскала „Секси“, придружено от няколко удивителни.
Да, бил е секси дори тогава. И определено го е знаел.
Над снимката имаше надпис: „Франсис Мансини — вероятно ще преуспее в Холивуд“.
Но Дани Макгуайър го познаваше под друго име.
Лайл Реналто.
Клеър Майкълс се зачуди дали да се обади. Чувстваше се виновна, но трябваше да направи нещо. Тревожеше се страхотно за брат си и нямаше представа към кого друг да се обърне. Тя набра номера.
— Ало?
Дани Макгуайър прозвуча изключително жизнерадостно и по някаква причина това стресна Клеър.
— Ааа… здрасти — заекна тя. — Аз съм. Клеър Майкълс. Сестрата на Мат… Запознахме се.
— В Ел Ей, разбира се. Вие сте сестрата на Мат Дейли — любезно каза Дани.
— Точно така. Имате ли новини от него?
Дани застина. Защо Клеър му задаваше подобен въпрос? Нали Мат живееше в дома й?
Честно казано, последното, за което Дани Макгуайър искаше да мисли в момента, бе Мат Дейли. След като се натъкна на снимката на Лайл Реналто или Франки Мансини, той възбудено се хвърли да издирва Каръл Бингам. Директорката го запозна с Мариан Уайтс, една от готвачките в сиропиталището, която бе работила там по времето на Мансини.
Дани не очакваше много от нея, но се оказа, че възрастната дама имаше невероятна памет и успя да му посочи и друго лице, принадлежащо на приятел на Мансини.
— Тези двамата бяха страшно близки — каза тя.
Името на другия младеж бе Виктор Дубленко. Бързо обаждане до нюйоркската полиция разкри, че Дубленко бе добре познат на ченгетата като сводник и от време на време дребен търговец на дрога, все още жив и в момента вън от затвора, живеещ в Куинс, на около шест пресечки от „Буковете“. Дани се канеше да тръгне към апартамента му, когато Клеър му звънна.
Той неохотно върна вниманието си към Мат Дейли.
— Не, не съм го чувал, откакто го видях в дома ви. Не е ли при вас?
— Ако беше при мен, нямаше да ви се обаждам, нали? — рязко попита Клеър. — Съжалявам. Не исках да си го изкарвам на вас. Но се тревожа за него. Снощи ми остави съобщение на гласовата поща, което ми звучи адски странно.
— Каза ли ви къде се намира?
— Да. В Италия.
— Италия ли?
— Аха. По крайбрежието на Амалфи. Бил научил нещо за човека, който може да е отвлякъл Лиза. Честно казано, изненадана съм, че е имал пари за самолетен билет. Господ знае как оцелява там.
Сърцето на Дани се сви. Мат му се бе заклел, че няма да тръгне да преследва онзи маниак сам. Сега, когато шефовете в Интерпол официално одобриха операция „Азраел“, последното, от което Дани се нуждаеше, бе психически нестабилният Мат Дейли да се намеси в случая, да се забърка с потенциалните свидетели и да укрие важни улики. Мат изобщо не му бе споменал за „италианска следа“, когато се видяха за последен път.