— Каза ли нещо друго?
— Много неща, но както ви казах, дрънкаше несвързано. Каза, че любовникът на Лиза не бил неин любовник, а бил гей. И тя го познавала още преди да се запознае с Майлс, което по някаква причина Мат смяташе за важно. Но онзи не можел да бъде Азраел, а вие и останалите ченгета вървите по погрешна следа. Кой, по дяволите, е Азраел?
— Никой — отговори Дани. — Кодово название. Не се тревожете за това.
Той обаче също се разтревожи за Мат, не само професионално, но и лично.
— Благодаря, че ми се обадихте — каза той на Клеър. — В момента отивам на важна среща, но после ще се опитам отново да се свържа с брат ви. Междувременно, ако чуете нещо ново, каквото и да било…
— Ще ви уведомя веднага. Той не е… не е в опасност, нали?
Дани долови страха в гласа й.
— Не — бързо излъга той. — Не мисля така. Но за всеки случай ще звънна на полицията в Амалфи. Ще ги помоля да го държат под око.
Разговорът с Клеър Майкълс го притесни. Дали Мат Дейли наистина бе открил нещо ценно за любовника на Лиза? Без да поговори с него, бе невъзможно да разбере каква част от онова, което бе споделил със сестра си, бе истина и каква част бе плод на развинтената му фантазия. Когато стигна до апартамента на Дубленко, мислите му бяха напълно объркани.
Лайл Реналто. Франки Мансини. Каква връзка можеше да има момчето от снимката с Италия и Лиза Баринг? Защо изобщо Дани бе тук?
Пет минути по-късно Виктор Дубленко явно си зададе същия въпрос, вторачен в посетителя си от мърлявото, тапицирано с мушама кресло.
— Нямам какво да кажа.
Всекидневната на Дубленко беше отвратителна гнусна дупка, претъпкана с мръсни възглавници, игли, увехнала марихуана и недоядена храна. Двете спални надолу по коридора бяха по-чисти. Клиентите очакваха определен стандарт на хигиена и Дубленко им го осигуряваше. Спалните бяха за бизнес. Но за себе си Виктор се задоволяваше да живее в мръсотия.
— Не обичам ченгета.
Дани Макгуайър сви кротко рамене.
— Аз пък не обичам сводници. Но какво да се прави? Ние двамата сме трудова опасност един за друг.
Виктор Дубленко се засмя, дрезгав гърлен звук, който бързо премина в свирепа кашлица. Той извади носна кърпа от джоба си, изплю нещо скверно в нея и я натъпка обратно.
— Значи не се харесваме. Но все пак можем да работим заедно. Ти плащаш, аз говоря.
Точно в този момент много младо и кльощаво момиче по шорти и елече влезе в стаята със замаян вид. Виктор Дубленко му изръмжа нещо и момичето забърза навън като уплашен бръмбар. Горкото дете, помисли си Дани. Не можеше да е на повече от петнайсет години. Гадеше му се от боклуци като Дубленко, но си напомни защо бе тук и колко живота вероятно зависеха от информацията на руснака, затова си прехапа езика. Извади пачка петдесетачки от джоба си, наплюнчи пръсти и се направи, че ги брои, преди да ги прибере обратно.
— Предпочитам вие да говорите, а аз после да платя, ако нямате нищо против, господин Дубленко.
Без да сваля очи от джоба с парите, сводникът попита спокойно:
— Е, какво искате да знаете?
Дани му подаде снимката от стария годишник.
— Помните ли този човек?
— Господи! — ухили се Дубленко, разкривайки грозни зъби, повечето със златни корони. — Франки Мансини. Откъде, по дяволите, изровихте това?
Зловещата кашлица го връхлетя отново. Дани Макгуайър изчака Виктор да прочисти съсипаните си от цигарите дробове, хриптейки като риба на сухо.
— От „Буковете“. Бях там по-рано. Госпожа Уайтс спомена, че вие с Франки сте живели в дома между 1986 и 1988 и сте били близки приятели. Вярно ли е?
Виктор Дубленко присви зелените си очи.
— Госпожа Уайтс? Дъртата кучка е още жива, а?
— Вярна ли е информацията, господин Дубленко?
Виктор кимна.
— Знаете доста за миналото ми, детектив. Поласкан съм.
Дани не си направи труда да прикрие презрението си.
— Честно казано, никак не се интересувам от миналото ви, а от Франки Мансини. Кога го видяхте за последен път?
Дубленко поклати глава.
— Преди дълго време, човече. Преди много години. Може би двайсет?
— Къде?
— Тук, в Ню Йорк. Преместиха го в друг дом година след като тази снимка бе направена и поддържахме връзка известно време. Но после той си намери работа някъде на запад и край.