На запад. Ел Ей… Където се бе превърнал в Лайл Реналто и се бе запознал с Анджела Джейкс… Където всичко бе започнало.
— И никога вече не се чухте?
— Не бяхме другарчета по кореспонденция — изсумтя Дубленко. — За какво го търсите? Да не е направил нещо нередно? Да не е обрал банка?
— Бихте ли се изненадали, ако го е направил?
Дубленко се замисли за момент.
— Хм, всъщност много бих се изненадал. Винаги съм смятал, че той ще се справи добре.
— Защо мислите така?
— Ами беше много умен. Чужди езици, математика, справяше се отлично с всичко. А и погледнете го. С такова лице животът ти е лесен.
Думите можеха да се изтълкуват като завистливи, но в тона на Дубленко нямаше горчивина и враждебност. Точно обратното. Бе изпълнен с възхита. С носталгия. Дори с обич.
— В какъв смисъл лесен? Имате предвид, че е имал успех с момичетата?
Жабешките черти на Дубленко се изкривиха в широка усмивка.
— Франки не се интересуваше от момичета, детектив. Не беше от този отбор, ако разбирате какво имам предвид.
По гърба на Дани пробяга тръпка. Какво му бе казала Клеър Майкълс за обаждането на Мат Дейли от Италия? „Любовникът на Лиза не е неин любовник. Бил гей. Не може да е Азраел. Вървите по грешна следа.“
— Не твърдя, че жените не се интересуваха от него. Кучките го преследваха неуморно. Но както казах, Франки беше умен. Използваше това в своя полза.
Дани си припомни Лайл Реналто и начина, по който бе нахлул в живота на Анджела Джейкс, бе я накарал да му вярва и вероятно дори я бе подмамил към смъртта й.
— По какъв начин ги използваше?
— Ами нали знаете. Караше момичетата да му вършат услуги, да му правят подаръци, да го покриват, когато не спазваше вечерния час. Разни такива дреболии. Но не си падаше по жените, ако схващате думите ми.
На Дани му писна от неособено фините евфемизми на Дубленко.
— Разбирам, Дубленко. Франки е бил гей.
— Да, беше гей, но и нещо повече. Имах чувството, че жените просто го отвращаваха. Не само сексуално, но и като хора. С изключение на принцесата, разбира се.
— Принцесата?
Лицето на Виктор доби кисело изражение.
— Принцеса София. Така я наричаше. Господ знае какво беше истинското й име. Франки беше луд по нея.
— Не одобрявахте ли връзката им?
— А, пълна глупост — небрежно размаха ръка Дубленко. — Просто дивотия. Помня как Франки ми разказваше, че тя произхождала от кралското мароканско семейство. Да бе! Как тогава се бе озовала по бруклинските улици?
Дани се поколеба. Думите на Дубленко му напомниха нещо, но не можеше да се сети какво.
— Напуснах „Буковете“ преди София да пристигне там, но я срещнах веднъж, точно преди Франки да напусне града. Беше страхотна малка кучка. Чух, че преди да се запознае с Франки, мъжете от персонала в предишното й сиропиталище си я менкали като надуваема кукла и чукали кралския й задник — похотливо се изхили Дубленко. — Беше поредната курва, здраво използвана стока, но Франки не искаше и да чуе. Наричаше я „принцесата ми“. Тя направо го омагьоса.
След като се увери, че Дубленко му бе разказал всичко, което знаеше, Дани му плати и хвана такси обратно до хотела. Навън бе тъмно и кошмарно студено. Той се прибра в топлата си стая, заключи вратата, метна бележките, куфарчето и касетофона си на леглото и провери съобщенията си. Нищо интересно. След кратко обаждане до Селин — за трета вечер поред Дани обясняваше на гласовата поща на жена си колко я обича и колко му липсва — и още един неуспешен опит да се свърже с Мат Дейли, той набра номера на Клеър Майкълс.
— Този гей, когото Мат спомена, любовника на Лиза… Каза ли ви името му?
— Не мисля така — отговори Клеър. — А, чакайте, май спомена нещо. Франко? Франческо? Възможно ли е?
Дани затвори, съблече се и скочи под душа. Горещата струя вода винаги му помагаше да мисли. Имаше чувството, че са му дали многобройни парченца от мозайката и ако успееше да ги сглоби, щеше да получи нужния отговор. Проблемът бе, че не търсеше точно тези парченца.
Пристигна в Ню Йорк, за да намери информация за миналото на Лиза Баринг. Вместо това научи много за миналото на Лайл Реналто. Само че нямаше никакъв Лайл Реналто, а Франки Мансини. Франки Мансини… който беше гей… значи не можеше да е убиецът изнасилвач, нали?… но пък който очевидно бе свързан с Лиза Баринг. Макар и не като неин любовник. Точно както Франки не е бил любовник на „принцеса София“, която и да бе тя. Точно както Лайл Реналто не бе любовник на Анджела Джейкс. Всичко беше свързано, но всяко звено от веригата само описваше пълен кръг, вместо да се свърже с останалите.