Лиза… Лайл… Франки.
Лиза… Анджела… София.
Какво не виждаше?
И не само хората описваха пълен кръг, но и местата. Ню Йорк, Лос Анджелис, Хонконг, Италия, Ню Йорк. И Мароко. Точно така. Според Дубленко принцеса София твърдяла, че произхожда от Мароко. А Мат Дейли и Лиза Баринг се канеха да избягат там, преди Лиза да изчезне.
Дали Мароко бе важно, или бе само съвпадение? Главата го заболя от напрежение.
Избърса се, седна на леглото и се вторачи в снимката на Франки Мансини. Лайл Реналто му се усмихна подигравателно. Франки беше по-млад от Лайл, лицето му — по-окръглено и детско. Но въпреки разликите определено бяха един и същи човек.
Инстинктивно, без да знае защо, Дани включи компютъра и отвори снимката на Лиза Баринг, изпратена му от инспектор Лиу. Снимката, която бе дал на нюйоркската полиция и другите агенции в града. Загледа се в лицето на Лиза, втренчено и дълго, сякаш очакваше то да му проговори и да разкрие тайните си. Най-после се съсредоточи върху очите й. Очите, които бяха омагьосали Мат Дейли и Майлс Баринг и ги бяха превърнали в нейни роби. Те напомниха на Дани за други очи, които бе видял преди много време.
И внезапно истината се разкри. Буквално се вторачи в него.
Дани Макгуайър вдигна телефона с разтуптяно сърце.
Как бе могъл да е толкова сляп?
23.
Инспектор Лиу погледна мрачно управителя на хотела. Мъжът беше плешив, очевидно необразован и кошмарно дебел. Китоподобното му тяло бе натъпкано в сив костюм от полиестер, поне с два размера по-малък от неговия и толкова лъскав, че изглеждаше почти сребрист. И този гнусен тип ръководеше един от най-скъпите хотели в Сидни, петзвезден разкош на кея, чиято клиентела се състоеше от рок звезди и политици. Нямаше справедливост на този свят.
— Сигурен ли сте, че беше тя?
— Слушай, приятел — изсумтя управителят, като му върна снимката на Лиза Баринг, — може да не съм Стивън Хокинг, но мога да разпозная лице. Особено толкова красиво лице. Това е част от работата ми — добави той, като се почеса разсеяно под мишницата. — Беше преди два-три месеца. Стейси горе ще ви даде точните дати. Пристигна с един красавец, но тя плати сметката. Сигурен съм, че резервацията беше на името Смит.
— Не проверявате ли паспортите на гостите си?
Управителят изсумтя презрително.
— Не сме шибаното ФБР, господин Лиу.
— Инспектор Лиу — поправи го китаецът студено.
— Е, не се обиждайте, инспекторе, но не сме в китайската полицейска държава — продължи тлъстият австралиец, без да му мигне окото. — Ако започна да душа около всеки господин и госпожа Смит, които се настаняват тук, скоро бизнесът ще загине.
— Кой плати сметката?
— Мадамата. В брой.
— И не оставиха адрес за препращане на писма и сметки?
— Както ви казах, не мисля, че са го сторили, но ще проверя при Стейси. Тя е очите и ушите на това място, ако разбирате какво искам да кажа.
Стейси беше тиха, подобна на мишка жена на около шейсет години. Тя потвърди всичко, казано от шефа й. Госпожа Смит платила в брой. Не, не споменала нищо за бъдещите си планове. Господин Смит бил тих и привлекателен. Стейси отказа да прави догадки за възрастта му.
— Бих искал да видя стаята им — каза инспектор Лиу.
Апартаментът беше царствен, дори по тузарските стандарти на хотела. Госпожа Смит сигурно бе имала нужда от градинарска количка, с която да пренесе парите в брой, за да плати едноседмичния си престой тук. Но пък Лиза Баринг можеше да си го позволи, като се имаше предвид, че богатството на починалия й мъж изгаряше дупка в джоба на коварната крадла. Лиу и хората му прегледаха апартамента грижливо за отпечатъци, косми или други улики, но след два месеца и бог знае колко други посетители, да не споменаваме и чистенето два пъти дневно, не таяха много надежди.
Разпитаха всички камериерки заедно с администратора, персонала от бара и ресторанта, и дама на име Лиана в спа центъра, където госпожа Смит се кефела на масажи с нагорещени камъни.
— Тя изглеждаше доста емоционална — каза Лиана, като примигна с фалшивите си мигли към инспектор Лиу и едва не го задуши със силния аромат на „Калвин Клайн“. — Помня, че плачеше по време на масажа. Но това се случва понякога и с други клиенти. Страшно много енергия се освобождава, когато натиснеш подходящите точки.