„Може би е променил решението си след всички гадости, на които го подложих?“ — каза си тя.
Не можеше да реши дали мисълта за отказването на Дейвид от предстоящата им сватба я плашеше, или я караше да чувства облекчение. Напрежението бе непоносимо понякога.
„Имуществото ми възлиза на почти милиард долара, Сара Джейн. Независимо дали ти харесва или не, това води до определени усложнения.“
Усложнения. И това ако не беше омаловажаване.
Тя извади малко черно огледалце от чантата си, освежи грима си и нагласи косата си така, както Дейвид я харесваше. Приглади дългата до коленете пола и разкопча горното копче на блузата си, само за да намекне за пищната фигура отдолу. Като повечето мъже, и Дейвид Айшаг харесваше скромния вид. Фактът, че удоволствията с тялото на Сара Джейн бяха само за неговите очи, го караше да се чувства сигурен. И те наистина бяха само за него.
Докато смъртта ни раздели.
А, ето го. Вървеше към нея и възпламеняваше помещението както само той можеше, факла от очарование. Толкова хубав. Толкова чаровен.
„Не мога да продължа“ — задъха се тя.
Насили се да диша спокойно.
— Скъпа, извинявай, че закъснях.
— Много закъсня.
Тя го целуна по устните и прокара ръка по лъскавата му тъмна коса, леко изпъстрена със сребристо по слепоочията.
— Започвах да се тревожа.
Завистливи женски очи я пронизаха. Сара Джейн ги заслепи със зашеметяващия блясък на годежния си пръстен със сапфири и диаманти.
Дейвид Айшаг я целуна нежно.
— Глупаво момиче. Никога не трябва да се тревожиш. Нито сега, нито за в бъдеще. Не и когато аз се грижа за теб.
Мъжът в ъгъла се разтрепери. Не понасяше да гледа Сара Джейн и Дейвид. Беше прекалено болезнено. Но пък и не можеше да отмести очи от тях.
Келнерката се приближи към него.
— Добре ли сте, господине? Мога ли да ви донеса нещо?
„Нормалността ми, моля. А ако е свършила, прозак с лед и доза хлорпромазин“12.
— Един бърбън, моля. Без лед.
В другия край на бара друг мъж наблюдаваше.
Той забеляза всичко: бледността на чужденеца, силното треперене на ръцете му, докато отпиваше от питието си. Следеше го вече от дни и бе започнал да мисли за него като за стар приятел.
„Горкичкият. Сърцето му не може да приеме истината, която очите му виждат. Има ли друга лудост на света, по-велика от лудостта на любовта?“
Сърцето на мъжа се изпълни със състрадание и съжаление към изгубената душа на наблюдавания.
Ужасно беше, че щеше да му се наложи да го убие.
25.
— Не можем да чакаме да мине сватбата. Трябва да ударим сега.
Раджит Капири, старши офицер в елитното разузнавателно бюро, скръсти ръце пред гърдите си, сякаш за да покаже, че темата е приключена. Седеше в офиса на Интерпол в Мумбай срещу Дани Макгуайър, чийто език на тялото бе също така упорит и безкомпромисен.
— Не можем — възрази Дани. — Трябва да заловим Азраел на местопрестъплението. Това е единственият начин да сме сигурни, че ще получи присъда.
— Но на каква цена? — заекна Капири. — Става дума за живота на господин Айшаг! Съжалявам, Макгуайър. Няма да седя безучастно, докато вие си играете на руска рулетка с живота на един от най-богатите и прочути жители на Мумбай.
Дани Макгуайър се опита да потисне раздразнението си. Не можеше да си позволи да изолира офицера от разузнавателното бюро. Ако Капири се оплачеше на шефовете в Интерпол, че екипът по случай „Азраел“ е взел нещата в свои ръце и пренебрегва местните ченгета, Анри Фремьо щеше да разтури работната група по-бързо, отколкото човек можеше да изрече „безгръбначен бюрократ“. Но Дани се нуждаеше от сътрудничеството на Раджит Капири и по други причини. Разузнавателното бюро разполагаше с безброй служители, да не говорим и за безценните експертни умения, когато ставаше дума за събиране на информация. Точно те бяха връчили на екипа по „Азраел“ краткия списък с потенциалните местни жертви — много богати по-възрастни ергени, жители на Мумбай, без семейства. Иронично, но Дейвид Айшаг за малко не бе останал извън списъка, тъй като бе много по-млад от останалите жертви. Но когато стана ясно, че електронният магнат тъкмо е направил внезапни и неочаквани планове за женитба, а бъдещата му булка е от сравнително скоро в града, екипът на Макгуайър се намеси. Не след дълго откриха годеницата на Айшаг, жена на име Сара Джейн Хюз. Въпреки по-светлите кичури в косата, евтините дрехи и новата самоличност на ирландска учителка, снимките показаха, че Сара Джейн си прилича като две капки вода с Лиза Баринг.