Дейвид вдигна очи. Начинът, по който я гледаше, сякаш я виждаше за първи път, й се стори притеснителен.
— Топчета мацо — небрежно я поправи той.
— Съжалявам. Топчета — изчерви се тя. — Не съм истинска еврейска съпруга, а?
Преди няколко седмици, по време на медения им месец, Дейвид би се изсмял на тази реплика. Би се пошегувал с католическите момичета, некадърни в кухнята, но виртуози в спалнята. Сега обаче не каза нищо. Просто си седеше и я наблюдаваше. Нещо се бе променило.
Тя се разтревожи, но умело прикри страха си.
— Значи ако приготвя вечерята за осем, ще се прибереш у дома?
— Ще се прибера.
Дейвид я целуна по бузата и отиде на работа.
Десет минути по-късно, седнал зад волана на рейндж роувъра си, Дейвид включи айпода си и се заслуша отново в записа, който Дани Макгуайър му бе дал вчера.
Гласът на Сара Джейн:
— Не можем. Не още. Не съм готова.
Мъжки глас, променен електронно:
— Хайде, ангелче. Минавали сме през това. Всеки път минаваме през това. Боговете искат да ги пожертваме. Времето настъпи.
Отново Сара Джейн, сега ядосана.
— Лесно ти е да го кажеш, но не боговете трябва да го направят. Нали така? А аз. Аз съм онази, която трябва да страда. Аз съм онази, която винаги страда.
— Този път ще бъда нежен.
Странен звук, леко приглушен. Дали беше смях? После отново гласът на Сара Джейн.
— Той е различен от останалите. Не знам дали мога да го направя.
— Различен? Как така е различен?
— По-млад е.
В гласа й се долавяха отчаяние и съжаление. Сърцето на Дейвид Айшаг се сви.
— Той има толкова много неща, за които да живее.
Промененият глас заговори сурово:
— Сестра ти също има за какво да живее, нали?
Линията прекъсна. Дейвид бе слушал записа петдесет или сто пъти досега, отчаяно търсейки друго значение, освен очевидното: жена му и някакъв непознат любовник планираха убийството му. Всеки път, когато стигнеше до този момент, копнееше следващото изречение да е различно. Молеше се да чуе как гласът на Сара Джейн казва: „Не, не мога. Няма да го направя. Дейвид е мой съпруг и го обичам. Остави ме на мира“. Но всеки път кошмарът се повтаряше:
— Да, да, петък вечер.
— Обичам те, ангелче.
— Аз също те обичам.
С помощта на Дейвид Дани Макгуайър и екипът му най-после започнаха да подслушват мобифона на Сара Джейн, както и двата платени телефона в Дарави, които ченгетата я бяха видели да използва. Все още не бяха открили самоличността на мъжа. Очевидно беше професионалист, променяше гласа си и използваше сложен софтуер за блокиране, за да попречи да проследят номера му. Но домът на Айшаг бе под наблюдение двайсет и четири часа в денонощието. Всеки непознат мъж, приближил се на двеста метра до него, бе сниман и ако се налагаше, спиран и претърсван.
— В безопасност сте — увери го Дани Макгуайър. — Ако тя се опита да направи нещо, ще бъдем там след миг.
Но Дейвид Айшаг не се чувстваше в безопасност. Не само защото пристигането на Интерпол можеше да не е след миг, а за по-малко от секунда куршум можеше да пробие черепа му или нож да среже аортата му. А защото истинската трагедия, това, от което се страхуваше най-много, вече се бе случило. Беше изгубил Сара Джейн. По-ужасното бе, че всъщност никога не я бе притежавал. Сара Джейн, неговата Сара Джейн не съществуваше.
Дори сега, въпреки заклеймяващите доказателства за вината й — Дейвид вече бе видял снимките на останалите вдовици, а приликите бяха прекалено впечатляващи, за да бъдат пренебрегнати — той все още не можеше да повярва напълно. Сара Джейн изглеждаше толкова красива и сексапилна в дантелената си роба от „Ла Перла“ тази сутрин. Беше толкова уязвима, когато той не бе успял да се принуди да се засмее на шегите й и дори да я погледне, докато му говореше. Част от него, огромна част, копнееше да прати Дани Макгуайър и Интерпол, и останалата част от света по дяволите. Да отведе Сара Джейн в леглото, да я люби както преди, а после просто да я разпита за човека от записа и за лъжите, които му бе наговорила. Да я предизвика да му се изповяда и да му даде разумно обяснение.
И тя щеше да му обясни и да се извини, а Дейвид щеше да й прости. Някой друг щеше да е извършил тези ужасни убийства, не Сара Джейн, и двамата щяха да заживеят щастливо завинаги.