— Тази вечер сигурно има мач — отбеляза Аджей Джасал. — Съмнявам се, че ще стигнем много по-далеч. Не и с кола.
Дани Макгуайър вече едва виждаше малкия пикап през тъмната маса от тела. Дали Мат Дейли възнамеряваше да избяга? Дани погледна часовника си. Осем и четиридесет и пет. Вечерята на Дейвид Айшаг щеше да приключи скоро. Трябваше да се върнат в къщата.
Без да мисли, Дани отвори вратата, изскочи навън и започна да си проправя път сред тълпата, като крещеше „Полиция“, дърпаше ризи и сака и буквално отхвърляше минувачите от пътя си.
След секунди стигна до вана на Мат. Той обаче беше празен, изоставен на няколко метра от вратите на стадиона. Макгуайър отчаяно се огледа наоколо, за да открие отличаващата се руса коса на Мат. Нищо.
Внезапно го видя точно на входа на стадиона, на около двайсет метра напред. Докато Дани стигнеше там, Мат щеше да е вътре, скрит в тълпата. Пръстите на Дани инстинктивно стиснаха пистолета, но знаеше, че не може да го използва. Един изстрел щеше да предизвика дива паника и щяха да пострадат много хора. Обзе го отчаяние, но в този миг видя как Аджей Джасал спринтира към него, разделяйки тълпата като Моисей морето. Дългите му крака го носеха енергично по твърдата земя. Последва писък и борба. Дани си проправи път напред, като размахваше значката си от Интерпол.
Джасал бе съборил Дейли на земята.
— Залових заподозрения, господине — похвали се той.
Дани Макгуайър застана зад него.
— Чудесна работа, Джасал. Матю Дейли, арестувам ви в подозрение за опит за… — Гласът му заглъхна по средата на изречението.
Мъжът на земята се извърна към него. Бузата му беше наранена, а кафявите му очи — ококорени от объркване и паника.
Беше индиец, също като Тадж Махал.
Дейвид Айшаг се вторачи в огледалото в банята и стисна мраморния плот за опора.
„Това е убиецът ми. Всеки момент тя ще го пусне в къщата — помисли си. — Ще пусне убиеца ми.“
Той напръска лицето си със студена вода и се опита да прогони замайването си.
„Спомни си какво ти каза Макгуайър. Той е отвън. Трябва просто да се просна на пода с болки в гърдите, когато онзи тип влезе. Лесна работа.“
— Дейвид? Скъпи?
Сара Джейн се залюля до вратата.
— Добре ли си? Имаш ли нужда от лекар?
„Люлее се. Странно. Защо се люлее?“
Пред очите на Дейвид заиграха петна.
— Аз… не се чувствам добре.
Цялата стая се завъртя. Внезапно Дейвид се почувства адски зле. Нямаше нужда да се прави, че получава инфаркт. Май наистина щеше да го получи всеки момент.
Внезапно той загря.
„Хареса ли ти супата? Сама я направих.“
„Тя ме е отровила! Кучката е сложила нещо в супата ми!“
Той се опита да погледне Сара Джейн, но видя поне шест образа, наведени над него, докато падаше на пода, стиснал корема си.
— Защо? — изохка той. — Защо го правиш?
Очите й се напълниха със сълзи.
— Всичко е наред. Не се плаши. Ще повикам линейка.
Съчувствието в гласа й звучеше толкова искрено. Но той не можеше да си позволи да й повярва. Трябваше да остане буден и съсредоточен. Микрофоните на Макгуайър се намираха в спалнята. Налагаше се да се добере дотам и да уведоми екипа какво се случваше. Дейвид събра сили и извика:
— Леглото!
Усещаше как мускулите на гърлото му се опъват и подуват, а дишането му се затруднява. Скоро изобщо нямаше да може да говори.
— Трябва да си легна. Моля те.
— Разбира се, скъпи, разбира се.
Сара Джейн му помогна да се добере до спалнята. На лицето й бяха изписани тревога и съчувствие. Защо продължава да лъже, запита се Дейвид. Нямаше никаква логика. Той се просна на леглото и хвана вратовръзката си. Трябваше да я разхлаби! Не можеше да диша! Махна трескаво на Сара да му помогне, но тя му бе обърнала гръб и отиваше към телефона.
— Ще звънна на бърза помощ. Дръж се, Дейвид. Помощта идва.
Във вана за наблюдение Дани Макгуайър закопча колана си и се хвана за дръжката над прозореца. Джасал караше лудо по права отсечка на пътя, а сирените виеха. Фучаха поне със сто и петдесет километра в час.
Дани погледна часовника си. Девет часът. Чувстваше се като пълен идиот.
Мат Дейли, разбира се, все още се намираше в дома на Айшаг. Бе усетил присъствието на Дани и го бе подмамил далеч от къщата, като се бе разменил с шофьора.