Дали вече бяха свършили работата? Дали той и Сара Джейн бяха убили Дейвид Айшаг?
На седалката до Дани аудиоинженерът се бореше със сложното подслушвателно оборудване. Трябваше да се свържат с останалите членове от екипа и да им наредят да влязат в къщата, преди да стане прекалено късно.
Дани изкрещя, за да надвика виещите сирени.
— Успя ли?
Мъжът поклати глава отрицателно.
— В обсег сме, но нямам сигнал.
Светлините на Мараги проблеснаха в далечината. Скоро видяха и палата на Айшаг.
— Продължавай да опитваш.
Сара Джейн затвори телефона.
— На път са.
Дейвид изпадаше в безсъзнание и се будеше със затруднение. „Какво трябваше да направя? Нещо за болки в гърдите?“ Трудно му бе да прецени кое бе истинско и кое не. Сара наистина ли държеше ръката му? Бършеше челото му? Или това бе сън? Тя изглеждаше толкова мила и обичлива… но нали планираше да го убие?
Той отново затвори очи.
Когато ги отвори отново, над леглото стоеше мъж. Беше маскиран и облечен от глава до пети в черно. В ръката му проблясваше нож.
Дейвид се зачуди дали да изпищи, но ларинксът му бе парализиран, а и бездруго не изпитваше такъв страх, какъвто очакваше. Просто бе адски изморен.
„Вероятно сънувам и той ще изчезне след секунда“ — помисли си.
Затвори очи и се унесе.
— Хванах ги, господине! Гласове в спалнята.
Дани Макгуайър размаха юмрук с облекчение.
— А останалите?
— Демартен, Капири, чувате ли ме?
Яростният глас на индийския полицай се обади първи:
— Макгуайър? Къде изчезна, по дяволите?
— Няма значение. Влизайте в къщата! Веднага! Те са в спалнята. Изведете Айшаг оттам.
Той затвори и се завъртя към аудиоинженера.
— Можеш ли да чуеш Айшаг? Жив ли е?
Инженерът оправи слушалките си и затвори очи, за да се съсредоточи.
— Не съм сигурен. Чувам жената. Тя…
Внезапно инженерът дръпна слушалките от ушите си. Дани Макгуайър дори не попита защо. Всички във вана чуха писъка на Сара Джейн.
В спалнята на Дейвид Айшаг мъжът в черно свали маската си и се усмихна.
— Какво има, ангелче? — попита той. — Някой друг ли очакваше?
30.
От скривалището си той ги виждаше идеално. Мъжът в черно и жената, която сега се наричаше Сара Джейн Айшаг.
Тя можеше да се нарича както си иска. Но той знаеше коя е. И чия е. Негова. Неговата любов. Неговата жена.
Желанието да изскочи и да я грабне бе неудържимо. Но беше чакал това прекалено дълго и бе вложил прекалено много време и усилия. Трябваше да види как щеше да се разиграе театърът.
Мъжът в черно посочи Дейвид Айшаг.
— Мъртъв ли е?
Дейвид лежеше на леглото, неподвижен като камък. Сара Джейн се надвеси над него.
— Не. Все още диша.
— Не очаквах да падне толкова бързо. Сигурно си прекалила с количеството.
— Не ме обвинявай! — ядоса се тя. — Следвах указанията ти внимателно. Казах ти, че не беше нужно първо да го упояваме. Ами ако получи инфаркт? Ами ако полицията намери дрогата в стомаха му?
— Млъкни! — изрева мъжът в черно и я удари силно по лицето.
От скривалището си в гардероба той чу кошмарното изхрущяване на скулата й и видя как Сара Джейн се свлече на пода, скимтейки. Вторачи се в мъжа, който я дръпна нагоре за косата.
— Коя си ти, че да ми казваш какво би трябвало да правим? Ти си никоя, ясно ли е? Кажи го. Кажи го!
— Аз съм никоя — изплака Сара Джейн.
— Нямаш живот.
Гласът й едва успя да прошепне:
— Нямам живот.
Думите й май успокоиха мъжа в черно и той пусна косата й.
— Трябваше да го упоим, защото иначе щеше да се бори с нас. Останалите бяха твърде стари, за да се защитават.
Той вдигна ножа си към светлината, кимна презрително към Дейвид и каза:
— Ще го оправим по-късно. Сега е твой ред.
Сара Джейн се дръпна назад и запълзя по пода като уплашен рак.
— Не! Моля те. Не трябва да го правиш!
— Разбира се, че трябва. Всички останали бяха наказани, нали? Анджела, Трейси, Ирина, Лиза. Защо коварната Сара Джейн да се измъкне безнаказано?