— Полиция!
Гласът на Дани Макгуайър прозвуча като сирена. По стълбите зад него се чу тропот на крака. Второ спасение.
Мансини ококори очи паникьосано и подаде ножа на София.
— Направи го.
— Какво? А, не. Не. Франки, не.
Очите й проследиха погледа му към леглото. Заради цялата драма с Мат тя бе забравила, че Дейвид Айшаг бе в стаята. Но сега го видя как се раздвижва. Замайването от лекарството, което му бе дала по-рано, започваше да отминава.
— Това е краят, ангелче. Последното ни убийство. Жертвата, която ще спаси живота на сестра ти.
— Полиция!
По вратата затропаха юмруци.
— Редно е ти да го извършиш. Направи го.
— Не, Франки, не мога.
— Направи го! — изкрещя Мансини като луд. — Прережи му гърлото или ще застрелям и двама ви. Направи го!
Пред очите на София проблеснаха образи.
Четеше „Книгата“ заедно с Франки в сиропиталището. Колко красив бе той тогава и колко нежен. „Ти си принцеса, София. Останалите просто завиждат.“
Андрю Джейкс, първата им жертва, чиято кръв пръскаше от врата му като червена вода от зловещ фонтан.
Пиърс Хенли, веселият, умен Пиърс, който се беше борил енергично, преди да го прострелят в главата и да опръска стените с гениалния си мозък.
Дидие Анжу, който се молеше за живота си, докато ножът се забиваше в него отново и отново.
Майлс Баринг, умрял незабавно, когато ножът прободе сърцето му.
Мат Дейли, единственият невинен от всички тях. Мат, който я обичаше и й бе вдъхнал надежда. Мат, който лежеше мъртъв и студен в краката й.
Тя се замисли за живите. За сестра си, нейната плът и кръв, някъде там в света. За Дейвид Айшаг, който замаяно се връщаше към живота.
— Прережи му гърлото!
Гласът на Франки бе възбуден от кръвта, смъртта и отмъщението.
— Полиция!
По вратата се стовариха чукове, които разцепиха солидното дърво.
— Не мога — спокойно каза София, като пусна ножа в краката си. — Стреляй, ако искаш, Франки. Но не мога да го направя. Вече не.
Най-после вратата се предаде. Въоръжени мъже се втурнаха в спалнята.
— Полиция! Вдигнете си ръцете нагоре!
Дейвид Айшаг отвори очи и видя Дани Макгуайър, застанал на прага с пистолет в ръка.
— Доста се забавихте — промърмори той с изтощен глас.
После някой стреля.
И всичко приключи.
Четвърта част
32.
Година по-късно…
Съдия Федерико Муньос от върховния съд на област Ел Ей си падаше по нашумелите дела за убийства, които се появяваха по първите страници на вестниците. Преди две години в същата тази зала — номер 306 на третия етаж на съда в Бевърли Хилс — съдебните заседатели бяха признали за виновна обичана актриса, убила жестокия си любовник след години, през които той я бе тормозил безмилостно. Съдия Муньос осъди актрисата на смърт за възмущение на почитателите й, семейството и много журналисти от националните медии. Малко след това съдията получи първата от смъртните заплахи, които му изпращаха редовно до края на живота му.
Той изпита страхотно удоволствие.
Смъртоносните заплахи му предоставиха възможност да изиска телохранители, които да го придружават до службата и дома му. Всеки ден пристигаше във величествената сграда на съда, украсена с бели колони, на улица „Бъртън“ №9355, заобиколен от въоръжени телохранители, които го караха да се чувства адски важен. Постоянният интерес на медиите към живота му също го въодушевяваше. Пред хората той, разбира се, се отнасяше презрително към тези неща и се правеше на обиден на „Ел Ей Таймс“, задето го бяха нарекли „Съдия Дред“13. Тайно обаче се наслаждаваше на цялото това внимание. Съдия Федерико Муньос бе прочут в Ел Ей. А сега, благодарение на делото „Азраел“, щеше да стане известен по целия свят.
Делото продължаваше вече две седмици. Обвинението имаше нужда от доста време, за да представи случая си, тъй като разполагаше с планина от доказателства. Съдията не можеше и да мечтае за по-сензационно дело. Четирима богати мъже бяха убити жестоко при сходни обстоятелства, макар и в различни държави. Обвиняемите, женена двойка на около четиридесет години, и двамата благословени с красотата на филмови звезди, бяха заловени точно когато се опитваха да извършат петото си престъпление. Всички възрастни жертви бяха подмамени да се оженят за обвиняемата, известна в медиите като Ангела на смъртта. Но пък същата тази жена се бе подложила на кошмарни, садистични изнасилвания при всяко убийство, извършени от обвиняемия. При това се бе подложила доброволно, ако можеше да се вярва на прокуратурата.