— Така ли?
— Точно така. Обеща да сдържаш похотливите си наклонности.
Красивото му мрачно лице се озари от дяволита усмивка, когато се наведе към нея.
— Колко къса каишка би те задоволила?
Казваше едно, а си мислеше съвсем друго. Тя не го познаваше достатъчно добре, за да разбере какво има предвид. Без да знае защо, погледна към вратата, зад която беше жената, после към вратата пред себе си.
— Не съм сигурна. Вероятно дължината й трябва да е един фърлонг.
Младият мъж се засмя.
— Мога да сторя някоя и друга пакост, а и повече с такава огромна каишка.
Намерила се в небрано лозе, взе да напада:
— Винаги те е бивало да вършиш пакости.
— Само че на една от тях, тоест целуването, ме научи ти.
Затрепери от ярост.
— Глупости, Малкъм Кар! Щом се срещнехме, ти винаги се опитваше да лепнеш мокрите си устни върху моите!
Спокойно й отговори:
— Това ти го започна.
— Не съм!
— О, да. Ти го направи. Беше на рождения ден на Ейдриън. Ти беше на пет години, а аз — на шест. Беше я видяла да целува Чарлз и ме придума да опитаме. Толкова ми хареса, че исках отново да го изживея при всеки удобен случай.
Този спомен от миналото й припомни, че някога бяха приятели. Но не за дълго.
— Носят се слухове, че си склонен да целуваш всяка жена, която ти позволи.
Една похотлива усмивчица потвърди лошата му слава.
— Само недей да забравяш, че ти беше тази, която ме примами да тръгна по пътя на греха.
Тези малко напрегнати и приличащи на проповед думи я накараха да се засмее.
— Давай, Малкъм. Осъди мене за лошата си репутация. Припомни си обаче, че само един от нас харесваше тези влажни целувки.
Доброто му настроение се изпари.
— Нито един мъж ли не е събудил желание у тебе?
Нито един мъж не си направи труда да се приближи толкова много, едва не изкрещя тя. Опитът й с целуването беше започнал и беше приключил с Малкъм Кар. Това беше толкова тъжно, че й се доплака. Загрижеността му й се стори искрена, затова тя смени темата:
— Това ли е стаята ми?
— Алпин… — изрече той. — Криеш нещо.
Тя се опита да се пошегува.
— О, моля те, Малкъм. Не ти прилича. Не разкривам подробности от аферите си, нито пък ги обсъждам пред непознати.
Отвори й вратата.
— Разбира се. Колко недискретно от моя страна, аз, непознатият да питам.
Алпин мина покрай него.
— Недискретност. Друго твое безценно качество.
— Интересно. Защо ли ми се струва, че си чиста и неопетнена, а се мъчиш да го прикриеш?
Дори с гръб към него, усети проницателния му поглед и изпита странното чувство, че неволно го е предизвикала. Обърна се към него и каза:
— Защото ти не би различил чистотата и неопетнеността, ако попаднат в кожената ти кесия.
Малкъм присви очи и погледна кесията си на главатар.
— Чистота и неопетненост никога няма да влязат тук.
— Ще ми се да те ударя.
— Но няма да го направиш. Чувствай се като у дома си, Алпин. Ако премислиш по въпроса за дължината на каишката, ще бъда в кабинета си.
Ядосана повече на себе си, отколкото на него, Алпин се въздържа да затръшне вратата под носа му. Любезно му се усмихна и съвсем внимателно затвори вратата. Апартаментът й се състоеше от дневна, спалня и тоалетна, както и по-малка стая за камериерката й.
Тръгна към отворените прозорци и въздъхна с облекчение.
След пристигането си се страхуваше, че Малкъм може да я отпрати. След подходящи маневри успя да се настани в дома му и да открие истински доказателства за скандалното му поведение. За неин късмет и за успеха на каузата й той щеше да излива страстите си върху великолепната си любовница и Алпин щеше да има възможност да пристъпи към изпълнение на следващата точка от своя план.
Погледна към двора на замъка и се усмихна. С отворена уста Александър помагаше на камериерката й да слезе от каретата. Калените в битки воини, прислужниците от пералнята, дори децата от Килдалтън се бяха втренчили в Елана и не можеха да повярват на очите си.
Малкъм се взираше във вратата, а мислите в главата му се въртяха в пълно безредие: „Стаята на Алпин. В собствения ми замък.“
Докато тя беше тук, ежедневно можеше да трови живота й. Можеше да й върне за удара, който му беше нанесла някога. Подобна перспектива би трябвало да го радва. Но в момента, в който разговорът им се върна на невинността, на неумелите целувки, които си разменяха в детството, почувства уязвимост у нея. Дали не вехнеше по някой мъж от острова, или пък беше искрена, като се кълнеше, че е имала любовни приключения?
Опита се да си представи как тя се извива гола в прегръдките на някой мъж, как са набъбнали зърната на пищните й гърди, как лавандуловото на очите й потъмнява от желание. Но установи, че знае много малко за жената, в която се бе превърнала, и нямаше да узнае истината от собствените й уста. В писмата, които му пращаше от време на време, Чарлз рядко я споменаваше; той беше съкрушен от загубата на съпругата си.