Очите му заблестяха.
— Ще го нахраниш ли?
— Ако не го направя, може да ме изяде.
— Той пак може да го направи.
— Ще се видим горе. Погали бузата й.
— Ще запаля огъня и ще оправя леглото. — После я целуна многообещаващо. — Побързай!
В кухнята намери Раби Армстронг, застанал до задния вход. Той се усмихна, като че ли искаше да се извини.
— Чудесна вечеря, милейди. Всички от клана Маккей го потвърдиха. Казахме им, че господарят знае как да си избира булка.
— Благодаря, Раби. Как е майка ти?
— Сега ходи по-добре, след като й дадохте онова лекарство за крака.
— Поздрави я, Раби. — Отряза парче от пая и взе един буркан с мед.
Във фоайето даде сладкиша на пазача. Той срамежливо сведе поглед.
— Благодаря, милейди.
Алпин изкачи стълбите и влезе в спалнята. Вътре се спря. Малкъм се беше изтегнал като крал на леглото и й се усмихваше. Тя също се усмихна. Коя ли жена щеше да се откаже от възможността да се люби с толкова красив мъж? Опита се да се овладее, но не успя. Започна да се съблича. Той беше възбуден и изобщо не се притесняваше да показва мъжествеността си.
— Виж какво правиш с мене.
— Та аз дори не съм те докосвала!
— Не, но само като те гледам, изгарям от желание. Съмнявам се, че нощта ще е достатъчно дълга да утоля глада си за тебе.
Думите му запалиха желанието и у нея, но не можа да се въздържи и каза:
— Повече ли те привличам сега, когато те свързах с планински клан?
— Забрави този съюз, Алпин. Това не е от значение. Обещавам ти лоялността към клана ти никога да не се намесва между нас.
Той стана от леглото и свали останалата част от дрехите й. Не спираше да й нашепва любовни слова. Не спираше да я гали. Грабна я на ръце и я отнесе в леглото. Устните му затърсиха познатите места по тялото й и я накарах да затрепери от страст.
— Милорд! — Александър заблъска по вратата.
— Махай се! — изкрещя Малкъм.
— Но, сър…
— Изчезвай, Александър! — Малкъм се наведе над нея.
Тя кимна с глава по посока на вратата.
— Може да е нещо важно.
— Нищо не е по-важно от тебе — промълви.
Думите му я успокоиха, накараха я да забрави неприятностите между тях и да се отдаде на любовта. Тя вече носеше детето му. С какво щеше да навреди още една нощ на удоволствие.
— Алпин, за какво мислиш?
— Мисля, че ми е хубаво с тебе.
Погледна я с такава обич и преданост, че сърцето й се сви.
— Аз…
— Малкъм, трябва да дойдеш! — Това беше гласът на лейди Мириам.
— По дяволите! — Той затвори очи и удари с юмрук кадифената покривка на леглото. Прегърна Алпин и каза:
— Ще се върна. Имаш думата ми.
— Разбира се, че ще се върнеш. — Тя му вярваше. Но истината беше, че тя и нейните интереси винаги щяха да стоят на заден план. На първо място беше политиката на Шотландия.
— Затопли леглото. — Целуна я дълбоко, собственически.
Продължи да го наблюдава, докато се облече и излезе от стаята. После и тя се облече. Отвори вратата. Стражата отстъпи назад. Пак беше затворничка. Побесняла, Алпин се отправи към дневната и дръпна завесите.
Пред погледа й се откри гледка, която я накара да ахне.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Алпин видя Малкъм, лейди Мириам, Саладин, Салвадор и Александър да вървят към портите на двора. Близнаците носеха фенери.
Към замъка се приближаваха двама конници с факли. Мъжете носеха отличителните знаци на клана Гордън. След тях яздеше червенокосият им главатар и воини от същия клан. Един от тези мъже привлече вниманието й. Русата му коса се подаваше изпод елегантно накривената шапка. Беше облечен като останалите, но изглеждаше не на място сред тях.
Алпин отново погледна към посрещачите. С изненада видя, че лейди Мириам беше застанала пред Малкъм и, изглежда, го умоляваше да стори нещо. Той беше бесен. Тя постави ръка на рамото му, сигурно за да го успокои. Лейди Мириам го пусна чак след като Гордън и хората му влязоха през портите и се насочиха към къщата.
Алпин отвори прозореца, но тропотът на конете заглушаваше думите на съпруга й. Посетителите слязоха от конете. Малкъм и останалите пристъпиха напред. Като стигна до мъжа с кривнатата шапка, Малкъм кимна много официално. Същото направи и Александър. Лейди Мириам се втурна напред, хвана ръката на младия джентълмен и го поведе към сградата.
По-объркана от когато и да било Алпин се втурна по стълбите. Чу, че лейди Мириам говори на френски, но толкова тихо, че не можа да различи думите. Чу се тропот на ботуши и по посоката на звука разбра, че се насочват към кабинета на Малкъм.
Докато вървеше по обратния път към стаята си, Алпин видя как дядо й излиза от апартамента си и се спуска по стълбите. Пазачът пред вратата й не й обърна никакво внимание. Тя влезе вътре и ядно залости вратата.