— Те ще ме подкрепят в планините.
Комин скочи на крака.
— Ще увиснете на бесилото, преди да стигнете дотам. Как можахте да дойдете в Шотландия само с Джон Гордън и дузина от хората му?
Принцът се усмихна.
— Но вие доведохте петдесет от вашите войници, за да ме ескортират.
— Не съм направил подобно нещо. Дойдох тук, за да намеря внучката си. — Изгледа многозначително Гордън. — Няма да позволя да ме подвеждаш, Джон, и да използваш момичето за целите си.
Момичето. Малкъм се почувства самотен. Мисълта, че тя беше далече и в безопасност, освен успокоение му причиняваше силна болка.
— Стига, джентълмени — намеси се лейди Мириам, — вече уредихте този въпрос. Доколкото си спомням, Комин, ти прие извиненията на Джон и му даде урок за начина, по който трябва да се ценят жените.
Дядото на Алпин седна, но не беше простил на сънародника си. Гледаше го с отвращение и погнуса. Толкова приличаше на Алпин, че Малкъм отново се натъжи.
Вратата се отвори с трясък и обектът на мислите му се появи.
Всички погледи се насочиха към нея. Малкъм скочи на крака.
— Малкъм! — Останала без дъх, Алпин се втурна към него. — Тук идват войници, германски войници. Дойдоха с кораб до Саут Шийлдз.
— Коя е тя? — попита принцът.
— Съпругата ми — отговори Малкъм.
— Момичето е моя внучка — заяви Комин Маккей. Малкъм улови ръцете й и ги разтри. Бяха измръзнали.
— Поеми си дъх, сладка моя. Майко, дай й нещо за пиене.
Лейди Мириам й наля бренди. Алпин отпи и каза:
— Защо тези войници идват тук? Какво сте направили?
Гордън изпсува. Принцът се скова от страх. Комин се обади:
— Казах ви, че нищо добро няма да излезе от това.
— Има много добро обяснение за пристигането на войската — изрече лейди Мириам.
— О, да! — възкликна Комин. — Дошли са за Хубавия принц и ще вземат за сувенири главите на всички ни.
— Принцът ли? — намръщи се Алпин. — Какъв принц?
— Нека ти представя Чарлз Едуард Стюарт — намеси се съпругът й, после каза на френски: — Милорд, запознайте се със съпругата ми Алпин Маккей.
— Разкажете ни за войниците — поиска принцът.
За изненада на Малкъм Алпин отговори на френски.
— Всъщност знам съвсем малко, Ваше кралско височество. Имат карта, но мисля, че не знаят къде точно отиват. Надявам се, че ще пристигнат няколко часа след мен.
Очите на Чарлз се разшириха от страх. Той внезапно заприлича на петнадесетгодишно момче, каквото всъщност беше.
— Какво да правя? — попита той Малкъм.
Малкъм нямаше намерение да предизвиква кралските войници. Може би някой ден щеше да се състои битката за трона, но не сега. Клановете все още воюваха помежду си. Докато не се обединяха, опитите да си върнат короната щяха да бъдат напразни.
Малкъм отиде до вратата и извика Александър.
— Изпрати конници по пътя за Саут Шийлдз. Искам да знам всяка крачка на кралските войници.
— Да, милорд. — Александър се обърна и излезе. Малкъм се обърна към принца:
— Трябва да се върнете в Италия.
Чарлз кимна.
— Но как да стане?
Лейди Мириам пристъпи напред.
— Лесно могат да ви разпознаят дори в дрехите на Гордъновия клан.
— Може да се маскира — предложи Алпин. Малкъм я притегли в прегръдките си, като благодареше на твърдоглавия принц, че му я е върнал.
— Какво предлага майсторката на дегизировката?
Тя се изчерви и му хвърли поглед, който обещаваше по-нататъшна дискусия, за което той мечтаеше. После огледа принца.
— Трябва бързо да ви махнем оттук. Какво ще кажете да се облечете в дрехите на икономката на лейди Мириам?
Войнственият принц едва не припадна от изненада.
— Не мога да пътувам, облечен в женски дрехи.
Лейди Мириам засия от щастие.
— О, можете. Това е най-безопасният начин. — Тя се обърна към Гордън. — Джон, върви в конюшнята и се погрижи каретата ми да е готова. — След като той излезе, тя каза на принца: — Елате с мен, Ваше Височество.
— Майко — извика след нея Малкъм, — нека го отведе Гордън. Прекалено опасно е.
— Не се безпокой. Попадала съм в най-различни ситуации.
— Не, аз ще отида с него.
— Стига, Малкъм. Със Салвадор се връщаме в Италия. Рибарите от Уайтли Бей с готовност ще ни откарат.
— Никога не съм печелил спор с тебе — изръмжа той. Тя изведе принца от стаята.
Комин се обърна към Алпин:
— Бих искал да знам какво правеше ти в Саут Шийлдз, момиче?
Тя се вкамени.
— Исках да се върна у дома, в Барбадос.
— Барбадос ли? — изненада се той. — Ти скоро ще се омъжиш, а и каза, че ще продадеш плантацията.
Малкъм искаше да я защити дори и с риск да я загуби.
— Тя е живяла щастливо там, преди да се намеся в живота й и да я накарам да сключи пробен брак с мене.