Брадата на дядо й затрепери.
— Ти си я накарал?
— Престанете да ми крещите на главата. — Алпин се дръпна настрани.
Младият мъж чувстваше, че животът му ще свърши, ако я изгуби. Тя го погледна. В очите й прочете болка и сила.
— Бях щастлива там. Тези хора ме обичаха и разчитаха на мене. Обещах им да ги освободя, Малкъм, и ще го направя, без значение как.
Това било. Лоялността я е подтиквала. Той я беше преценил абсолютно погрешно. Сега трябваше да поправи грешката си.
— Ще ни извиниш ли, Комин.
Дядо й я докосна по рамото.
— Тук също те обичат, момичето ми. Ще бъда до тебе, каквото и да се случи.
Усмихна му се с обич.
— Благодаря, дядо.
Възрастният мъж хвърли суров поглед на Малкъм и излезе от стаята.
— Този път ме остави да замина, нали? — попита тя.
— Да, но не го исках.
— Тогава защо го направи?
— Защото те обичам.
— Това не е единствената причина.
— Страхувах се за тебе.
— Заради този принц, нали?
Той се усмихна.
— Да. Той иска да започне война в Шотландия и да завладее короната.
Младата жена се намръщи.
— Мразя шотландската политика.
— И аз — призна Малкъм.
— Вярно ли е това?
— Имаш думата ми на Кар. Но се интересувам от политиката на Барбадос.
— Така ли?
— Да, след като ти се интересуваш.
Тя започна да крачи наоколо.
— Трябва да освободя робите.
— Ще го направиш. С какво да ти помогна?
— Би ли дошъл там с мене? Би ли ми помогнал да извоювам свободата им?
С тези въпроси Алпин отвори вратичка към бъдещето им. Той протегна ръка.
— Утре твърде скоро ли е?
Хвърли се в прегръдките му.
— О, Малкъм, ти ще харесаш всички в „Рай“. Само почакай, докато се запознаеш с Бампа Сам и останалите.
Слушаше я как говори с любов за островитяните. Никога преди не се беше чувствал толкова щастлив. Притисна я по-силно.
— Имам само едно възражение. Отказвам да кръстя първородния ни син Бампа Сам.
Смехът й начерта бъдещето им и прогони всички неприятности. Той си помисли за детето, което щеше да му роди. Представи си я как се грижи за него и го отрупва с любов и ласки. Никой мъж не бе имал такава превъзходна жена с очи като аметисти и със сърце, голямо като Шотландия.
— Ще се омъжиш ли за мене в църквата, Алпин Маккей? Ще стоиш ли до мене в добри и лоши времена?
Топлите й длани погалиха бузите му. Блестящите й очи го гледаха с обожание.
— Винаги ще те обичам, Малкъм Кар.
Тогава той я целуна и тази целувка беше предсказание за блестящо бъдеще, изпълнено със смях и стопляно от неугасваща любов.
Двадесет минути по-късно те стояха един до друг на двора. Каретата чакаше. Салвадор вече се беше сбогувал и седеше вътре. Наоколо обикаляха воини от рода Кар. Ездачите се връщаха един по един и докладваха за местоположението на кралските войници. Според последния доклад хесенците бяха тръгнали в погрешна посока.
Малкъм чу шумолене на коприна и се обърна. Мащехата му и хубавият принц се появиха на вратата на замъка.
Като видя гордостта на Шотландия, облечен в дрехи на камериерка и с перука на главата, Малкъм се чудеше дали да се смее, или да плаче. Един остър поглед от страна на мащехата му го предупреди да не прави нито едното, нито другото.
— Ела, майко — той й подаде ръка. Тя го прегърна.
— Не се тревожи, сине. Ще изпратя обратно Александър веднага след като се качим на някой кораб.
Малкъм я целуна.
— Обичам те, майко.
Тя погледна с обич към Алпин.
— Ще бъдеш ли тук като се върнем?
В погледа на Алпин се четеше неувереност.
— С Малкъм мислим да отплаваме за Барбадос. Той ще ми помогне да освободя робите.
Лейди Мириам стисна ръката й.
— Изчакайте ме. Искам да дойда с вас. Нямам търпение да се намеся в политиката на този остров.
Младата жена погледна към съпруга си за отговор.
— От тебе зависи, сладка моя.
— Ще чакаме — заяви тя.
Лейди Мириам ги целуна и се качи в каретата.
Принцът протегна ръка.
— До следващия път, милорд.
— До следващия път, милорд.
Шумолейки с полите си, Чарлз се качи в каретата.
— Чакайте! — Саладин изскочи отвътре, а след него тичаше Елана, вкопчила се в ръката му.
— Ти си един луд мюсюлманин. Принцесата на ашанти ти забранява да тръгнеш.
Разтревожен, Малкъм каза:
— Няма нужда да ходиш, Саладин. Хората са достатъчни.
— Заминавам по друга причина. Тази разглезена принцеса няма да се омъжи за мене, докато не погледне в очите баща ми. Ще го намеря!
Елана го прегърна.
— Нека боговете да са с тебе. Върни се бързо!