Малкъм си каза, че сега, когато му принадлежи, разполага с необходимото време, за да опознае Алпин Маккей.
Припомни си колко шокирана бе тя, като видя полуголата Розина на вратата на неговата спалня. Капризна и изгаряща от нетърпение да се върне в родната си Италия, Розина бе изляла гнева си върху прислугата.
Търпението му се изчерпваше. Както и от предишната му любовница, така и от Розина се искаше да стои в Карворан Манър, имението му близо до Стената на Адриан. Но в момента, в който баща му и лейди Мириам заминаха за Константинопол, тя се премести в Килдалтън. Обикновено делеше замъка с родителите си и природените си сестри; просто не желаеше любовницата му да се натрапва в личния му живот или да скандализира роднините му.
Розина беше отзивчива и изобретателна партньорка в леглото и играеше нужната роля в текущите политически проблеми, но го отегчаваше до смърт и объркваше домакинството му. Нетърпелив да реши поне един проблем и да облекчи поне малко живота си, той тръгна към спалнята си.
Намери я да се изтяга върху леглото му, упражнявайки едно от най-прелъстителните си движения. Прокарваше пръст с дълъг маникюр от бедрото към пъпа си.
Усмихната, тя протегна ръце над главата си и замърка:
— Върни се в леглото, милорд. Намирам, че много ми харесва тук.
Старият глад раздразни стомаха и слабините му.
Той се загледа в пъпа й и в мрежата от тънки резки, която напомняше за мъртвороденото дете от предишния й любовник. Нямаше да зачене копелета от Малкъм. Алпин Маккей се беше погрижила за това.
Той се приближи до леглото и седна. Преобладаващите миризми от правенето на любов през изтеклата нощ бяха примесени със специфичното й ухание на рози. Дори кожата й на вкус напомняше току-що смачкани розови листа.
— Колкото и да ми се иска денят да измине неусетно по този начин, не бих могъл да го сторя.
Тя се извъртя настрани, повдигайки коляно, като по този начин му предложи безпрепятствено да наблюдава женствеността й.
— Ядосан си, понеже изгоних икономката ти вчера.
Наистина беше ядосан, но да й търси отговорност, винаги му костваше излишни нерви и напразни усилия.
— Само глупак би казал, че съм ядосан, особено след десерта, който ми поднесе миналата нощ.
Тя потърка буза в рамото си.
— Държа ме будна до зори. — Ръката й се плъзна по-надолу. — Но сега съм отпочинала.
Изкушението го сграбчи в лапите си. Предварително бе набелязал линията си на поведение. Преценките можеха да почакат до утре. Саладин можеше да се върне днес. Ако това станеше, Малкъм можеше да изслуша доклада на вечеря. Алпин щеше да бъде на масата. Алпин.
Розина протегна ръка.
— Ще си намериш друга икономка — каза тя без следа от акцент.
Засегна болно място. Спорът между нея и него беше стар и нямаше изгледи тя да спечели.
— Бих могъл да използвам помощта ти през това време.
Тя се намуси и предизвикателно подхвърли:
— Ти каква искаш да бъда, милорд, любовница, чиновник или икономка.
Той едва не призна, че искаше и трите заедно — и повече. Но добре знаеше каква е разликата между мечтите и действителността.
— Това, което искам, Розина, е да се върнеш в Карворан Манър. Александър ще те придружи.
Очите й заблестяха от гняв.
— Мисля, че ще се върна в тази хижа, която наричаш имение. — Скочи от леглото и гола прекоси стаята. Като стигна до умивалника, вдигна каната за вода и я разклати. — Това тук е празно. Няма чисти кърпи и тази мързелива Дора не ми е донесла нищо за ядене.
Понеже нямаше икономка, Малкъм имаше нужда от някого, който да поеме прислугата в ръцете си. И Алпин Маккей беше тук… Внезапно му хрумна една идея.
Изправи се и тръгна към вратата.
— Ще кажа на Александър да оседлае коня ти. Ще се наложи сама да си стегнеш багажа.
Розина го гледаше отпуснала рамене.
— Наистина ли ме отпращаш?
— Да. — Той отвори вратата.
— А съобщенията, които Саладин ще донесе от север?
— Ще ти ги донеса.
Обхванала с ръце гърдите си, като че му ги предлагаше, тя каза:
— Ще те видя ли преди това?
Излъга я:
— Разбира се. Твърде красива си, за да те оставя на собствените ти приспособления.
— Приспособления? — изсъска тя.
Той излезе в коридора и затвори вратата тъкмо когато каната се разби в нея.
Александър стоеше на горната площадка на стълбището.