— Днес е в лошо настроение.
— Ще й мине. Заведи я обратно в Карворан Манър и й дай топ синя китайска коприна и каса шери.
Александър си играеше с резбован върху дървеното перило на стълбището магарешки бодил.
— Добре, милорд, но има нещо, което трябва да узнаете…
Уморен от изненади и изчерпал търпението си, Малкъм за кой ли път съжали, че мисис Елиът отсъства. На нея можеше да разчита.
— Какво е то, Александър? Ако се каниш да ми кажеш, че мъжете се оплакват, че спалните им помещения не са проветрени и овнешкото било жилаво, ще ги пратя да работят на полето.
Това накара воинът да се усмихне.
— Отнася се за камериерката на лейди Алпин. Тя не… ъъъ… не е това, което би могло да се очаква.
По стълбите се чуха нечии стъпки. Малкъм се запъти към горната площадка, но се закова на място.
По стъпалата се изкачваше най-необикновената жена, която някога бе виждал на шотландска земя. Висока колкото Александър, прислужницата бе облечена в тясна пола и прилепнала блуза с широки ръкави от жълта, памучна батиста на ярки червени и сини шарки. Тюрбан покриваше черната й коса. На главата си крепеше малко буренце.
Като се изкачи на горната площадка, тя се поклони и сведе глава, а лебедовата й шия направи от този прост жест на подчинение едно грациозно движение. Балансът й беше съвършен, буренцето едва помръдна.
Докато изучаваше абаносовата й кожа и тъмнокафявите очи, Малкъм си помисли за приятеля си Саладин. Какво щеше да каже мавърът, когато се върнеше и намереше в замъка Килдалтън африканка на възраст за женене? Като се сети какъв хаос бе настанал в собствения му живот, отговорът на този въпрос го накара да се усмихне.
— Мисля, че ти трябва да си Елана.
— Бас държа. Боговете, те пеят щастлива, щастлива песен в деня, в който съм се родила.
Речта й съдържаше много акценти; заедно с музикалността на барбадоския й английски той долови недоизговорени напълно гърлени звуци.
— Надявам се, че не страдаш от носталгия по Барбадос.
— Аз съм ашанти — каза тя гордо. После му подаде буренцето. — Правя ти подарък — водата на Барбадос.
Александър го пое, тиквайки го под мишница, като че беше чувал зърно.
— Ти си родена в Африка?
Тя стоеше неподвижна като статуя.
— Също като много други момичета от племето ашанти мене ме откраднаха от народа ми. На пазара в Барбадос Бимшиър Чарлз ме купи от един търговец на роби.
Очарован от гордостта й, Малкъм каза:
— Какво е бимшиър?
— На баян това означава англичанин.
— Баян е езикът на Барбадос?
— Ти твърде умен, бял мъж.
Според Чарлз преди пет години Алпин беше вдигната голяма врява за освобождаването на робите в плантацията „Рай“. Тъй като тя очевидно притежаваше тази жена, Малкъм видя този каприз откъм най-лошата му страна. Алпин беше нелоялна.
Като се замисли за големия брой жени в домакинството си, реши да не проявява любопитство към новодошлите, докато не замине Розина.
— Ще намериш господарката си в края на коридора.
Той й посочи стаята, в която беше Алпин, и се отправи към тишината и спокойствието на своя кабинет. Като се върне Саладин в Килдалтън, щеше да намери жена от своята раса. Един поглед към нея и целомъдреният мавър щеше да изгуби сърцето си.
Благодарен, че никога нямаше да стане жертва на любовта, Малкъм се отпусна в любимия си стол. Мислите му се насочиха към любимото му развлечение: да си представя как ще господства над Алпин Маккей.
Алпин окачи в гардероба и последната от роклите си. Насочи вниманието си върху задната стена на този вграден шкаф за дрехи и взе да почуква с кокалчетата на пръстите си, докато се чу глух звук. Тогава затърси ключалка, която да отваря вратата към един от многото скрити тунели в замъка Килдалтън. Пръстите й докоснаха метал. Тя избута настрани стената и се взря в тъмното. Миризмата на мухъл я върна в детството.
— Защо винаги казваш на този лорд Малкъм „разтреперано псе“? — попита Елана. — Той е страшно красив мъж.
Алпин затвори тайния вход и се обърна към приятелката си.
— Външния му вид не променя същността му. Той е един негодник.
— Бас държа. — Камериерката й се наведе над леглото и надникна под балдахина. — Чудесна работа с иглата са свършили тук. Ти ми кажи какъв е бил преди пакостливите богове да вземат душата му.
Алпин не гледаше обективно на нещата, особено когато ставаше въпрос за Малкъм. Но приятелката й заслужаваше честен отговор.
— В действителност той беше много сладко момче, което мразеше името си.
Елана преустанови изучаването на дюшека.
— Какво означава „Малкъм“?
— Кръстен е на някогашен крал на Шотландия.