Тя седна на пухения дюшек.
— Ти каза, че и Алпин е име на шотландски крал. И това ли е вярно?
— Да. И двамата сме били кръстени според правилата на тази земя.
Елана поклати глава.
— Представям си го.
— Това е единственото общо между нас. Като дете Малкъм отказваше да отговаря на името си.
— Как го наричаха?
— С различно име за всеки ден от седмицата. Прочиташе нещо за известни в историята мъже — крале или философи, воини или монаси. После си избираше някой и се превръщаше в този човек за през деня — дори и такива дрехи обличаше.
Камериерката вдигна кожения си куфар, постави го на леглото и го отвори.
— Имаш предвид страхотни панталони и накъдрени бели перуки?
Алпин си припомни деня, в който той се правеше на Чарлз. Беше си сложил корона от хартия. По това време тя беше избягала от Синклеър Манър и тайно живееше в стаята в кулата. Никой не подозираше за присъствието й в Килдалтън, понеже се промъкваше през тайните тунели само нощем.
— Не. Не си спомням някога да си е слагал перука. Веднъж си избра да бъде Цезар. Носеше венец, изплетен от листата на самодивско дърво.
Елана заизмъква торбички с билки и започна да ги подрежда на леглото.
— Ти пееш щастливи, щастливи песни за тези времена.
— Да. Аз го харесвах — каза и наистина си го мислеше сега, когато знаеше, че той не беше казал тогава на чичо й къде се криеше. — Но това беше много отдавна. Сега той е алчен мизерник, който угажда само на себе си.
Размахвайки снопче изсушени клонки, негърката каза:
— Можеш да го напоиш с моя чай „клеча в храсталака“.
Алпин се засмя. Елана притежаваше колекция от билки за всичко от разбито сърце до игриво око.
— Може и да го напоя. — Тогава й хрумна една идея, начин да си осигури доверието на Малкъм и собственото си бъдеще.
Насочи се към леглото.
— Донесе ли съставките на соса „Ела при мен“?
Тъмните очи на Елана заблестяха.
— Бас държа. Донесох много. — Не е добър без пресни смокини и манго, които да прикрият горчивия вкус. Донесох само сушени плодове.
— Ще стане ли с ягоди и малини?
Тя сви рамене.
— Може и да стане. Ще направим сок.
Трябваше да се разпали любовното желание на Малкъм.
ТРЕТА ГЛАВА
Малкъм седеше в кабинета си и се мръщеше на подноса с вече изстиналия обяд. Режеше задушения заек; месото беше жилаво и трудно се дъвчеше. Черният хляб би бил едно разнообразие, но само за моряк, пребивавал шест месеца в морето.
Отказвайки се от заека, той заби вилицата си в купчинка от нещо, което би могло да бъде отлично приготвен ечемик или ужасно разварен грах. Престраши се да го опита и откри, че лукът е малко, а солта и индийското орехче са сипани щедро. Индийско орехче!
Взе кана бира, за да преглътне тази отвратителна каша, и прокле Розина, че е изгонила поредната икономка. Червата му закъркориха. По начина, по който се хранеше, спокойно можеше да си подели мюсюлманското ядене със Саладин. Но диета от орехи, ягоди, зеленчуци и ориз едва ли щеше да утоли глада му.
Би протъргувал стадото си тлъсти, испански говеда за едно препечено прасенце сукалче, печени дюли, картофи с магданоз и масло и хляб с хрупкава коричка. За подобна храна трябваше да чака до завръщането на родителите си и на мисис Елиът. Ядосан, стовари каната върху масата, стана и взе да обикаля из кабинета.
Също като баща си, дядо си й предишните графове на Килдалтън той ръководеше живота във владенията си от тази стая. Когато Малкъм навърши двадесет и една години, баща му, сега маркиз на Лотиан, му прехвърли по-малките си титли и се отдаде на живот, чиято цел беше дипломацията и щастието на неговата маркиза.
Малкъм беше имал за пример голямата любов на баща си и мащехата си. Те му бяха показали на каква близост могат да бъдат способни мъжът и жената, какво взаимно уважение могат да проявяват, научили го бяха да забравя и да прощава. Алпин му беше отнела възможността да има свое семейство. Осъден беше завинаги да си остане ерген.
Когато беше по-млад, Малкъм бе представен в най-изисканите приемни на Единбург, Лондон и Париж и положи усилия да си намери жена, която да запали любов в сърцето му. Но когато нито една от любовниците му не забременя, той прие жестоката истина и реши никога да не се жени. Това нямаше да бъде честно към съпругата му. Не би могъл да живее с подобна измама.
В душата му се промъкна добре познатата тъга. Загледа се в ботушите си и забеляза изтъркано място на килима. Три пъти бе виждал баща си да крачи по същия този под, когато лейди Мириам раждаше. Беше видял сълзи на радост и облекчение, когато сестрите му се появяваха на бял свят без усложнения. Техният плач още отекваше в ушите на Малкъм. За последното той със сигурност съчувстваше на баща си.