Запъти се към стената, върху която бяха окачени семейните портрети. На първия от тях бяха нарисувани Малкъм, баща му и лейди Мириам в напреднала бременност.
Годините минаваха, но бащата на Малкъм никога не го караше да си търси съпруга. Така той цинично прие ролята на граф ерген. Леърдовете на най-известните шотландски родове, нетърпеливи да се съюзят с клана Кар, му представяха порасналите си дъщери. Приемаше играта на сватосването, но не можеше да допусне да подмами невинни момичета, които с право очакваха съпругът да ги дари с дете. Тъжната и добре прикрита истина беше, че деветият граф на Килдалтън не можеше да осигури поколение.
Но може би… Той прекъсна мисълта. Сега не беше време да храни напразни надежди. Северните кланове надигаха глави и роптаеха срещу суровото и нечестно управление на Джордж II и насочваха вниманието си към Италия и заточения Джеймс Стюарт. Казваха му „кралят през голямата вода“ и наричаха себе си якобити, название, което идваше от името му7. Ако Хановереца8, временно заемащ трона на Британските острови, не проявеше по-голяма загриженост за благоденствието на поданиците си от планинските земи, Шотландия беше готова да причини такива неприятности, които щяха да направят битката при Флоден да изглежда като дребна разпра.
Нископланинец и владетел на Границата, Малкъм беше притиснат между двете фракции. Не можеше да вземе страна. Родната му майка беше англичанка и му беше завещала всички земи от своята зестра, една значителна част от Нортъмбърланд. Не можеше да затвори очи за английските си поданици, нито да обърне гръб на шотландските си сънародници. Така че играеше възможно най-неутралната роля: държеше при себе си Розина, любовницата италианка, която говореше перфектно шотландски и пренасяше послания от планинските кланове до техния заточен монарх и обратно.
Никой не подозираше, че Малкъм е замесен. От десетилетия семейството му продаваше сол на високопланинците. Всеки път, когато приятелят му Саладин потеглеше на Север със скъпоценния товар, пренасяше и писма до якобитите и приемаше отговорите им, които Розина доставяше на Джеймс Стюарт или в Рим, или лятната му резиденция в Албано.
Щом Саладин се завърнеше от последното си пътуване, Малкъм внимателно щеше да отстрани печатите, да прочете кореспонденцията, да си отбележи необходимите неща и според новините да даде съвет на мащехата си. Нямаше да бъде безмозъчен участник в държавна измяна. Щеше да се намеси само ако клановете започнеха да говорят за война. И все пак, ако бъдеше заловен да върши всичко това, щяха да го обесят за предателство и владенията му щяха да бъдат конфискувани от Короната.
На вратата се почука. Сигурно беше Александър, който му носеше вест или че Саладин е бил забелязан, или че Розина се е върнала в имението Карворан. Малкъм каза:
— Влизай, но само ако носиш агнешки бут и пресен хагис9.
Алпин се вмъкна в стаята като лек ветрец. Беше се преоблякла в розова рокля с широки поли, заоблено деколте и къси буфан ръкави, обшити с дантела. Пролетният цвят подчертаваше привлекателния й меден тен. Тя би скандализирала обществото в Единбург или Лондон, понеже благовъзпитаните млади дами избягваха слънцето. Но Алпин Маккей никога не се бе подчинила на условностите.
Погледът й попадна върху масата. Тя се усмихна и строго попита:
— Защо ти е още храна, Малкъм? Та ти едва си докоснал тази в чинията си.
Празният му стомах пак се обади.
— Хрътката на мащехата ми не би докоснала тази храна. Опитай я, ако си достатъчно смела.
Брадичката й се повдигна. Малкъм си отправи поздравления; тя никога не би отказала на предизвикателство.
Младата жена откъсна парченце от заешкото месо, пъхна го в устата си и задъвка. Очите й се разшириха и едва не се задави, припомняйки му за времето, когато бяха деца и се криеха под банкетната маса да лапат хайвер. Преглътна и избърса ръце в салфетката му.
— Мисля, че готвачката ти те мрази.
— Обича ме като син, но замина за Константинопол.
Тя сведе поглед към подноса, но не и преди Малкъм да забележи интереса, който блесна в очите й. Какво ли мислеше? Че ще умре от глад? Най-вероятно беше тъкмо това. Вдигна хляба и го пусна в оловната чиния. Чу се звук като от удар на чук върху наковалня.
— Изненадана съм, че Розина не полага повече грижи за тебе.
Той беше готов да каже, че дарованията на Розина се крият в спалнята, но независимо от недоверието, което хранеше към Алпин, не можеше да допусне да я притеснява с толкова груба забележка. Освен това не смяташе, че тя разбира от такива сексуални закачки.
8
Представител на Хановерската династия.nХановер, ист.област в Северозападна Германия от 1714–1837 г. в персонална уния е Англия. — Б.пр.