— Имам предвид робите, разбира се.
Бързо прибра ножа в калъфа и му го хвърли. Той вдигна ръка и го улови. Алпин имаше силна ръка и точно око. Още навремето беше здрава и силна, въпреки че беше слабичка и дребничка. Дори сега той се съмняваше, че тя тежи повече от петдесет килограма. Но беше ли все още потайна и склонна към измами? Възнамеряваше да узнае всичко за нея: от плановете й за бъдещето до названието на екзотичното й ухание.
— Разкажи ми повече за тръстиката и живота ти в Барбадос. Честно да ти кажа, изненадан съм, че не си срещнала някой елегантен капитан на кораб и не си се омъжила там.
Насмешливост, а може би яд проблесна в очите й. После се засмя, подпря ръце о седалката и вдигна глава към гипсовия таван.
— Повечето от англичаните, подходящи за женитба, които идваха на острова, бяха втори или трети синове без нито фартинг на тяхно име. Те играеха хазартни игри или спекулираха с малкото, което притежаваха. Много малко от тях имаха успех в нещо друго, освен в залаганията на бой с петли.
Така както беше седнала, представляваше прекрасна гледка. Изведнъж му хрумна, че тези втори и трети синове са били глупаци. Въпреки това пак бе дала да се разбере, че е имала много любовни авантюри. Не можа да се въздържи да не каже:
— Ти залагала ли си някога на петел?
Тя настръхна.
— Дамите не се интересуват от боеве с петли.
— Ако Алпин Маккей е израснала като благовъзпитана дама, то Хановерския ни крал говори перфектно шотландски.
— Аз наистина съм дама — засмя се младата жена.
— Виждам. — О, да, такава беше, но той се съмняваше, че действа като дама. — Ти носеше бричове и яздеше без седло…
Стана сериозна, очите й блестяха, а устните й бяха леко разтворени.
— И живях в конюшните на Синклеър Манър, или си забравил това?
Объркан, той върна ножа в едно чекмедже в писалището си.
— Мислех, че предпочиташ менажерията си от ранени същества пред братовчедите си.
— Протъргувах един комплект от тези същества за друг. Ето защо избягах и дойдох тук.
Беше превърнала живота на Малкъм в истински ад и бе посяла семената, които щяха да унищожат бъдещето му. Той се усмихна леко.
— Хванах те да крадеш храна от кухнята.
Тя потръпна.
— Толкова бях изплашена в онази нощ. Ти ми каза, че щели да ме обесят и да използват ушите ми като стръв за риба.
— Доколкото си спомням, това беше единственият случай, когато имах превъзходство над тебе.
— Наистина ли вярваш на това?
Някои от детските им спорове сега изглеждаха смешни и той се замисли за момент, дали не възнамерява да се разправи твърде грубо с нея.
— Ти в какво вярваш?
Тогава тя се наведе напред и каза:
— Знам, че ме прегръщаше и ме целуваше, и ме накара да обещая да ти родя дете.
Обективността му се стопи също като лъчите на залязлото слънце.
— Можеш да бъдеш сигурна, Алпин, че точно това обещание никога няма да спазиш.
Бузите й се покриха с руменина.
— Никога не съм си представяла, че очакваш от мене да… че ние бихме… че…
Развеселен от неудобството й, той игриво попита.
— Какво е това, което никога не си си представяла?
Тя неуверено произнесе:
— Че бихме могли да изпълним обещанието. Тук съм, защото няма къде другаде да отида, Малкъм. Чарлз е знаел това, когато ти е приписал плантацията.
— Как откри това? Предполагаше се, че е лична сделка между мъже.
— Но то засягаше мене. Чарлз е предполагал, че ще постъпиш честно и ще ме вземеш под опека. Можем да бъдем приятели. Дори се съгласих да ти стана икономка. — Добави по-твърдо: — Няма да приема милостиня, нито пък да ти бъда в тежест.
Проклятие, мразеше да се чувства виновен. Разкаян, той възрази:
— Как мога да кажа, че ми тежиш, ако сама си изкарваш хляба?
Тя преглътна, а погледът й прескачаше от глобуса към писалището, после към недокоснатата храна.
— Много добре. Предполагам, че трябва да обсъдим заплатата ми.
Малкъм въобще не бе помислил за това. Имаше други планове за нея.
— Понеже ми принадлежиш, както сама подчерта, длъжен съм да те обличам и да задоволявам всичките ти нужди.
Тя залюля крака и заприлича на дете.
— Същото, което правиш и за мисис Елиът ли?
Оскърбен от сравнението, той каза:
— Не осигурявам на мисис Елиът копринени рокли и шивачки.
Тя потупа полите си.
— Това е памук, а не коприна. Елана ще шие моите и нейните рокли.
Черната жена.
— Длъжен съм да ти кажа, че съм разочарован от това, че поддържаш институция като робството. Очаквах повече човечност от тебе.
Младата жена присви очи и стисна юмруци толкова здраво, че кокалчетата й побеляха.
— Ненавиждам робството и всеки, които казва обратното е проклет лъжец. Елана е освободена.