Малкъм облиза устни, но си остана там където беше.
— Или пък — изрече тя, посочвайки подноса — да взема да затопля този заек.
Той каза с присвити очи:
— Измамата е много лош начин за начало на сделката ни.
Осъзна, че не би могла да го подмами, ако само се дразнят; дори най-силната доза от любовния еликсир не би успяла да превърне враждебността в привързаност. Но ако Малкъм не я представеше на персонала, тя трябваше сама да си извоюва авторитет сред прислугата. Ръката й продължаваше да си стои протегната.
— Исках само да се защитя. А сега ще ме представиш ли на слугите?
Втренченият му поглед я накара да замръзне на мястото си.
— Имам работа тук. Трябва да оправя сметките на домакинството. Дори зърното в складовете не е описвано, откакто мисис Елиът замина през февруари.
Още една отстъпка от нейна страна, но можеше да използва допълнителните задължения в своя полза.
— Ще ти направя сметките. Много добре боравя с числата. — Като го видя как скептично се намръщи, тя добави: — И съм честна. Можеш да ми се довериш.
Той се изправи. След като ръката му хвана нейната, Алпин изпита странното чувство, че Малкъм изобщо не й вярва.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Устата на Малкъм се пълнеше със слюнка, като гледаше истинския пир пред себе си, точно ястията, които беше поискал.
— Лейди Алпин ли приготви това?
— Да, милорд. Тя и африканката. — Дора поклати глава и прокара пръсти по ръба на писалището. — Кой би си помислил, че една истинска дама ще запретне ръкави и ще се поти около огъня.
Истинска дама. Промените, настъпили у Алпин, продължаваха да го озадачават, но не чак толкова, че да забрави миналото или да промени плановете си за бъдещето й. Имаше достатъчно време да обмисли тези неща, а го бяха налегнали и други грижи, свързани с якобитите от планините, които си бяха наумили да сложат Джеймс Стюарт на трона. Дано Саладин се върнеше с известия, които да разкрият позицията на северните кланове и бъдещите им действия.
— Къде е лейди Алпин?
Дора поглади новата си сатенена престилка.
— Брои провизиите в килера и чака да се стопли водата й за баня. — Момичето добави шепнешком: — Тя се къпе всяка вечер и каза това пред цялата прислуга. Само на жените, нали разбирате, не на обущарчето, нито на другите момчета.
Той откъсна парче от печеното прасенце. Пара, ухаеща на стафиди и смокини, изпълни ноздрите му. Въображението му пък се изпълни с образа на Алпин, гола във ваната. И двете неща повдигнаха настроението му.
— Тя скоро ще почне да те топи във ваната всяка вечер.
Както предполагаше, Дора направи физиономия като някоя матрона, пред която са споменали неприлична дума.
— По-скоро бих се оставила да ме вържат за плуга на баща ми и да ме влачат до Единбург само по долни дрехи.
— Това беше само шега, девойче.
— О. — Изчервявайки се, тя продължи да търка въображаемо петно върху писалището. — Милорд… Вярно ли е, че някога лейди Алпин е живяла тук, когато сте били малки?
Вкусното месо просто се топеше в устата му.
— Да. Тя избяга от дома на чичо си.
— Обущарчето рече, че мистър Линдзи казал, че старият Ангъс Макдод се заклел, че тя намазала с мас седлото ви и сложила магарешки бодли в леглото ви.
Беше забравил много от по-безобидните пакости на Алпин. От години бе живял единствено с мисълта за непростимия й грях. Преглътна с усилие и почувства върху гърба си твърдата кора на дървото, усети стегнатите въжета, които минаваха през гърдите му и го държаха здраво за дънера. Алпин стоеше пред него в този ден със святкащи очи и буркан жужащи стършели в ръка.
„Вземи си назад думите, които каза за роклята ми“ — настояваше тя, разклащайки буркана.
„Никога — извика и изрита прахоляк върху единствената рокля, обличана някога от нея. — Изглеждаш по-зле от някоя повлекана. Приличаш на галеното кученце на чичо си, цялото издокарано в сатен и панделки.“
Очите й се напълниха със сълзи:
„Мразя те, Малкъм Кар!“
„Името ми е Цезар“ — заяви той.
Тогава тя повдигна края на тогата му, махна капака на буркана и изхвърли съдържанието му под саморъчно направения му костюм.
Гъделичкането от крачката на насекомите по интимните му части се превърна в боцкане, хапане и нетърпима болка. Когато подуването започна, си мислеше, че никога няма да спре и докато се стъмни, топките му станаха големи колкото юмруците на ковача.
Акушерката каза тогава, че никога няма да има деца. Мащехата му не бе съгласна с това твърдение. Но тя напразно вярваше в някакво чудо, тъй като нито една от жените, с които Малкъм имаше връзки, не забременя. Само родителите му, Саладин и Александър знаеха ужасната истина. Ако станеше публично достояние… Той прекъсна мисълта си, понеже не можеше да понесе разочарованието, което хората му биха изпитали.