— Беше ли тя най-подлото дете в Кристендъм? — попита Дора.
— О, да. Тя беше страшна пакостница.
— Като я гледа човек сега, никога не би го предположил, милорд. Тя е толкова способна и не търпи дързости от никой от слугите. — Взе да се киска. — Преди малко изгони надутата Емили. Хванала я в казармените помещения да си играе на „целуни ми луничките“ с Раби Армстронг.
С още една прислужница по-малко казармите нямаше да бъдат почиствани както трябва. Войниците щяха да се оплакват. Малкъм трябваше да даде урок на Алпин. Тя щеше да се ядоса и да отиде в дома на чичо си, откъдето беше избягала преди години. Точно както желаеше. И все пак перспективата да има Алпин под покрива си, под разпорежданията си — по дяволите, и под себе си в леглото — беше определено привлекателна.
На другия ден следобед откри Алпин в казармите, където сваляше от леглата мръсните чаршафи. Около нея се въртяха половин дузина войници, наперени като петли, вперили гладни или пък сериозни погледи в нея.
Нима флиртуваше с хората му? Той се ядоса. Значи хитрото дете бе станало кокетка. Но като се приближи до прозореца, откъдето можеше да чува и вижда, разбра, че тя разказва на мъжете за случая, когато той падна от кокилите си право в кладенеца.
Облечена в стара синя рокля, без обръчи и широки поли, повече приличаше на работлива пасторска дъщеря, отколкото на важната икономка, която Дора бе описала. Това, което най-силно го озадачи, беше лекотата, с която привличаше вниманието и истинското забавление, което доставяше с разказа си.
Докато оправяше натъпкания със слама кожен дюшек, тя каза:
— След като спаси Малкъм, лорд Дънкан го попита дали е тръгнал да лови риба, или се упражнява в изпълнение на ролята си за първомайския парад. Той изпъчи гърди и каза, че умирал от жажда.
— Нашият предводител знае как да си служи с думите — пошегува се Раби Армстронг. — Предполагам, че лейди Мириам е имала какво да каже, когато нашият лорд едвам не се е удавил.
Мъжете се засмяха. Двама се запътиха да й помогнат. Тя им махна с ръка да не го правят.
— Тя наистина каза много неща, доколкото си спомням. — Алпин се загледа през прозореца. — После научи и двама ни да плуваме.
Малкъм си припомни всичко. След като уроците приключиха и възрастните си заминаха, Алпин настоя да плуват голи. Тя беше нисичка и слабичка, плоска като дъска и със зърна на гърдите, приличащи на розови копчета. За пръв път членът му се втвърди и тя беше причината. Тогава Алпин се разсмя и му каза, че би могъл да хване някоя риба с тлъстия си червей.
Дали е плувала гола на тропическия остров? Не, била е твърде заета да наблюдава как бедният Чарлз се е напивал до смърт. Дали нещастното й детство я беше направило безчувствена към страданията на другите? Вероятно, тъй като не бе показала дори искрица тъга заради загубата на бившия си настойник. Тази мисъл разочарова Малкъм. Правеше се на милостива, а всъщност беше безсърдечна. Чарлз я беше приел тогава, когато никой от Границата не би взел такова твърдоглаво и хитро дете. Беше се грижил за нея и дори направи така, че Малкъм да заеме мястото му. Е, добре, щеше да се грижи за нея — по свой, собствен начин.
— Дълго време след това той не се приближаваше до кладенеца — тъкмо казваше Алпин.
Малкъм влезе в стаята.
— Доколкото си спомням случая, ти ме бутна в кладенеца и захвърли кокилите ми в помийната яма.
Тя изненадано вдигна поглед и се усмихна.
— О, я стига, милорд. Признай, че нямах избор, не и когато заплашваше да ме набиеш с тях.
— И ти се подсигури това да не стане.
— Момичетата сами трябва да се облагодетелстват и ако не те познавах добре, бих си помислила, че смяташ да ме обвиниш за всяко зло, което те е сполетяло в детството.
Не за всяко, помисли си той. Само за едно единствено, което бе оставило дълбоки белези, което го бе лишило от възможността да създаде семейство.
— Нека просто да кажем, че бях по-здраво момче, когато ти си стоеше в Синклеър Манър.
— Не се опитвай да отричаш дружбата ни — скастри го тя. — Нали затова винаги искаше да си играем на младоженци.
Един от войниците отбеляза:
— Лордът никога не играе тази игра. Няма да бъде окован в брачните вериги. Не и докато излива страстите си върху мекушави жени.
Алпин преметна през рамо дългата си плитка.
— Кой казва, че съм мекушава?