Те се засмяха. Малкъм се почувства унижен, защото бе опитвал по глупав, детски начин да се сприятели с нея по пътя на обичта. Той посочи с глава към вратата.
— Сигурен съм, че Александър има някаква работа за вас, ергени.
Раби Армстронг скочи на крака.
— Но, милорд…
Със заплашителна нотка в гласа си, Малкъм каза:
— Нещо като да наблюдавате кога ще се появи Саладин и да надуете рога, когато това стане.
— Да, сър. — Те сконфузено се сбогуваха и излязоха от стаята.
Младата жена отиде до съседното легло.
— Не трябваше да ги отпращаш. Изморени са от нощната стража и се нуждаят от почивка.
Властният й тон го свари неподготвен.
— Ти ги притесняваше повече.
— Ревнуваш ли, милорд?
— Не. Яд ме е. Не трябваше да уволняваш Емили — изтърси гой.
— Дора ти е казала какво се случи?
Малкъм повдигна рамене.
— Така или иначе, пак щях да разбера. А сега, ако обичаш, ми дай някакво обяснение. Емили работи тук от две години.
Отговори му весело:
— Държа се лошо с Раби.
— Ха! Алпин Маккей обвинява някого за лошо държание. — Тази ирония го накара да се разсмее. „Целуни ми луничките“ е безобидна игра.
Тя се обърна, като притискаше до гърдите си смъкнатия от леглото чаршаф.
— Не и ако имаш лунички на местата, където са тези на Емили.
— И къде са те?
Изгледа го продължително.
— Използвай мъжкото си въображение.
Той го направи, но фантазиите му се въртяха около жената пред него и прекрасно оформеното тяло, скри то под работната дреха.
— Под или над кръста?
— Зависи.
Изпухтя, опитвайки се да си припомни последния път, когато е бил надхитрян от жена. Като видя доволната й усмивка, реши, че тя се гордее с умението си да поставя мъжете на място. Странно, тъй като на двадесет и седем би трябвало отчаяно да си търси съпруг.
Младата жена въздъхна и избърса потта от челото си.
— Не съм уволнила Емили завинаги. Само я отпратих за следобеда. Грижи се за децата на мисис Кимбърли, за да може жената да дойде днес и да ни пече хлябове и сладкиши. Отсега нататък Емили ще си гледа работата в замъка както трябва. — Тъй като не последва коментар от негова страна, добави: — С твоето одобрение, разбира се.
Беше толкова пряма и изобщо не се боеше. В някои отношение изобщо не се беше променила.
— Разбира се. И с Чарлз ли говореше толкова прямо?
Тя хвърли чаршафите в средата на стаята. Отговори му нацупено:
— Рядко намирах време да разговарям с него въобще.
Жарта, съдържаща се в думите й, не изненада Малкъм, но намекът й го озадачи. Та Чарлз трябва да е бил безкрайно снизходителен към нея!
— Предполагам, искаш да ми кажеш, че там си работила повече, отколкото тук?
Тя се завъртя.
— Работех толкова, колкото и всички останали. Нямах… — стисна устни.
— Нямаше какво?
— Нищо.
— Не мога да повярвам, че Алпин Маккей се страхува да каже това, което мисли.
Взе да си играе с гривната си.
— Не ме е страх.
— Тогава доизкажи се.
— Не е важно.
— Приятели сме, помниш, нали?
Тя въздъхна.
— Работих много, понеже нямах избор.
Ако повярваше на разказа за неволите й, това сигурно щеше да осигури разбирателство между тях и вероятно нещо повече. Като я гледаше сега, преизпълнена с достойнство, той изпита, макар и неохотно, уважение и внезапно силно желание да узнае точно какво можеше да се окаже това „нещо повече“.
Веднага прогони мисълта да бъде в интимни отношения с Алпин Маккей.
— Надявам се да проявиш същата лоялност и към мене. Можеш да започнеш, като се заемеш да ме обучаваш по въпросите, свързани с една захарна плантация.
Тя се усмихна малко по-ведро.
— Бъди сигурен, че ще съм лоялна, милорд. Ще се грижа за собствеността ти като за своя.
Повярва й толкова, колкото вярваше, че самият той е уелсец, с име, дълго като зимата. Изправяйки се, вдигна попадналия настрани чаршаф и го сложи при другите. Бельото за пране миришеше на потни мъже, прекарали дълго време на старата арена. Тя щеше да изцапа роклята си, ако пренесеше мръсните ленени чаршафи. Притеснен, че изобщо го е грижа за нея, и все още сърдит, че бе нахлула в дома му и бе очаровала прислугата и воините му, Малкъм я подозираше, че крои нещо.
— Някой наистина е работил здраво в „Рай“. Това личи от доходите на плантацията.
Тя измърмори нещо, което звучеше като:
— Ти би трябвало да знаеш. — После смъкна последния мръсен чаршаф и тръгна към купчината. — Като говорим за работа… Ако ме извиниш, бих искала да свърша тук, за да мога да пояздя след това. Имаш ли някакви предпочитания към ястията за вечеря?
Той постави ботуша си върху чаршафите.
— Кажи ми защо споменаването на плантацията „Рай“ те разярява толкова, че си готова да буйстваш. Мразеше ли това място?