Буреносното виолетово в очите й му напомняше за небето точно преди залез.
— Не съм разярена и не мразех това място. — Коленичи и пъхна ръце под купчината. Когато той не помръдна ботуша си, тя се загледа в подгъва на фустанелата му. — Просто съм заета и нямам търпение да яхна онзи сив кон с тъмните петна. Ще пуснеш корени върху тези чаршафи.
Беше дошъл тук да упражни правото си на господар в своите владения. Алпин можеше и да притежава остър ум, но трябваше да прави каквото й кажеше. Понеже имаше възможност да я притисне до стената, можа да забележи неспокойствието й. Обаче мислите му промениха посоката си. Той усети своята голота под фустанелата. По кожата му преминаха чувствени тръпки.
— Все още не си ми казала истинската причина, поради която не желаеш Емили да почиства казармените помещения.
— За нейно добро е. Може да си навлече някоя… беля на главата. Освен това дава лош пример на другите домашни прислужници. Ако тя се държи неприлично и аз си затворя очите, другите могат да направят същото.
Неприличното поведение се превърна в ярка картина в ума на Малкъм, като обектът на желанието му бе Алпин.
— Няма нищо лошо във флиртуването — каза той, неспособен да се справи с копнежа си по това загадъчно „нещо повече“.
— О, има и още как! Бащите изпращат дъщерите си тук, за да работят и ти като господар си длъжен да се грижиш те да са добре както физически, така и в морално отношение. Имаш същите задължения, както и лордът, който възпитава сина на краля.
Права беше, но проклет да е, ако й го признае. Още нещо разбра, а именно, че не беше готов да приключи разговора.
— Ти беше тук с мъжете.
Тя се засмя.
— Аз едва ли представлявам някакво изкушение.
Да не би да си търсеше комплименти? Какво, дявол го взел, щеше да стане, ако й пробуташе един.
— Това говори, че си стояла прекалено дълго на този тропически остров, Алпин. Всеки един от тези мъже би заменил най-добрия си кон за възможността да си поиграе с тебе на „целуни ми луничките“.
Отвърна му с усмивка:
— Уверявам те, милорд, това никога няма да стане.
— Нима си загубила всичките си лунички?
— Малкъм Кар! — Тя го плесна по прасеца. — Как си позволяваш да бъдеш толкова вулгарен.
Без да обръща внимание на възмущението й, продължи:
— Спомням си, че имаше цяла купчинка тук. — Докосна бедрото си. — И тук. — Ръката му се премести нагоре по бедрото към слабините му. — Да не забравяме и онези по гърба ти.
— Май си забравил, че и ти имаше.
— Къде?
— Престани веднага! Достатъчно! Говорехме за Раби и Емили.
— Момчето го остави на мене. Ще му поговоря.
— Сигурна съм, че ще го направиш. Ще е от полза.
— Подиграваш ли ми се?
— Не. Просто не мисля, че ще успееш да контролираш любовния живот на Раби. Гарван гарвану око не вади.
Клюкарите в Уайтли Бей бяха напълнили главата й с разкази за многобройните му флиртове. Той ухажваше благородните девици, та никой да не се усъмни в причината, поради която отлагаше женитбата си. Не би могъл да запази чиста съвестта си и да се ожени за някое момиче, обричайки го на бездетност.
— Какво има? — попита тя. — Малкъм, най-големият женкар си глътна езика, а?
— Направих ли опит да те прелъстя?
— Не, разбира се — тихо каза тя. — Няма да направиш подобно нещо.
— Бих могъл да го направя.
— Е, тогава не го прави. Не бихме си подхождали, не и като любовници.
— Откъде знаеш?
— Просто знам и толкова. Можем ли да се върнем на проблема Емили и Раби?
Имаше намерение да покаже на Алпин Маккей, колко греши, като го предизвиква.
— Ще се обзаложиш ли с мене, дали мога, или не мога да контролирам любовните авантюри на Раби?
Обърна глава и го огледа внимателно. Но когато езикът й се показа и обходи устните й, оставяйки влажна диря, той загуби способността си да се контролира. „Чакай! — закрещя съвестта му. Та фантазиите ти са насочени към Алпин Маккей.“
Шокиран от собствената си реакция, той скръсти ръце на гърдите си и повдигна вежди.
— Е?
— Защо не, милорд? — Сви рамене, привличайки вниманието му върху съвършената им изваяност и изящната трапчинка в основата на гърлото й. — Залагам бъчвичка ром срещу сивата ти кобила.
— Какво? Цял кон за буре алкохол? Това не е честно.
Започна да му говори като учител на ученик:
— Аз имам шест бъчвички ром. Ти имаш десет пъти по толкова коне. Всичко е изчислено точно, моят залог е също толкова ценен за мене, колкото твоят за тебе.
Всъщност той не искаше рома… освен ако не можеше да използва случая да разбере внезапния си интерес към жена, която не би трябвало да желае.