— Бях и все още съм най-добрият ти приятел.
Тя отвори уста, понечи да каже нещо, но се отказа. Прехапа долната си устна и впери поглед в значката със символите на рода Кар, която прикрепяше фустанелата към ризата му.
За да я предизвика, той плъзна ръка по рамото й и обхвана шията й.
— Хайде да подновим дружбата си.
С лек натиск приближи устата й до своите и изви глава настрани. Тя затвори очи и стисна устни по-здраво, отколкото някой скъперник затваря раклата си със съкровища. Приятели, а? Той щеше да се погрижи за това.
Целуна я нежно, но тъй като тя не отвърна, реши да използва най-евтиния трик, който знаеше, за да я примами.
— Когато беше малка, се целуваше по-добре.
Тя се засмя. Гърдите й опираха в неговите, бедрата й се търкаха в слабините му.
— Ти също. Само че сега лицето ти не е мръсно и в сърцето ти няма невинност.
Тя успя някак си да му отнеме предизвикателството и да го обърне срещу него.
— Нито един от нас не е невинен, Алпин. Това сме го надраснали. — Събирайки цялата си твърдост, той се опита да не мисли за страстта, която се надигаше в слабините му. — Примирие ли?
Сериозна като прегрешение в неделя, тя каза:
— Мисля, че имаш предвид нова среща, Малкъм.
— Ти ме харесваш. Дълбоко в душата си винаги си го правила. Защо иначе ще искаш да живееш тук?
Ако приемеше тази лъжа, щеше да се погрижи да я накара да си плати за това.
— Ти си от голямо значение за мене, Малкъм.
Разбра двусмислицата и реши да поддържа тона.
— Докажи го тогава, Алпин. Дай ми една целувка за примирието.
Сега, когато той й прехвърли топката, Алпин се вкамени. Беше го примамила тук, за да флиртува с него, да посее семето на страстта. Дозата от сока „Ела при мене“ не беше готова, но тя не можеше да се оттегли сега. Нямаше къде другаде да отиде. Целта на живота й не се беше променила, само дето сега лежеше гръд до гръд с мъж, когото не можеше да си позволи да отблъсне. Покорила се временно, протегна ръка и с толкова нежност, колкото успя да покаже, отмести кичур коса от челото му.
— Щом това ще успокои духа ти.
Това обаче не успокои нейния дух, понеже когато Малкъм Кар започна да я целува, изгарящ от нетърпение, тя получи първия си урок по истинското изкуство на съблазънта. Той притежаваше финес, умело движеше ръцете си и с нежни, окуражаващи думи я вдъхнови до такава степен, че да играе ролята на нетърпелива ученичка. Твърде горда, за да отстъпи, и твърде заета, за да измисли някаква алтернатива, тя следваше напътствията му и го целуваше в отговор.
Нищо не напомняше за изминалите детски дни. Прегръдката му съвсем очевидно говореше за нуждата и страстта на един истински мъж. Дишането й стана едва доловимо, главата й олекна, но тялото й беше като залепнало за неговото. Тъй като той беше толкова едър, колкото тя — дребничка, тялото му представляваше удобна постеля. Като й хрумна тази мисъл, взе да усеща настъпващите промени; краката се наместваха по-добре, за да се срещнат с нейните, издуването и твърдостта му там, където тя омекваше, ръцете му, които я опипваха собственически и с вещина. Когато езикът му обходи устните й и ги раздели, тя се отдръпна и се втренчи в него.
Очите му се отвориха с потъмнели ириси. Той й се усмихна и прошепна:
— Май не правиш опит да сключиш мир. — После отново я придърпа към себе си. — Освен това излъга, че си имала любовни приключения.
След тази подигравка пъхна пръсти в косата му, езикът й потърси неговия, извиваше се и проучваше, докато осъзна, че по гърба й пълзи желанието, изпълва вените й и отнема силата от крайниците й. Силни чувства я теглеха като водовъртеж към него, обещавайки й някаква тайнствена награда.
Щом ръцете му погалиха задничето й и бедрата му се раздвижиха под нея, тя шокирано установи каква награда й предлагаше. Фактът, че го е възбудила, я зашлеви като плесница и прогони желанието й. Но ако той подозираше истинските й чувства, само щеше наново да я предизвика. Трябваше да го остави да си мисли, че е успял да докаже, че дружбата им не само продължава, но се е превърнала в страст. Също така трябваше да се махне от него. Сега.
— Мисля — каза, като се отдръпна, за да си поеме дъх, — че мирните ти намерения запалиха война.
— Тогава се предавам. — Разпери ръце настрани. — И предлагам мирен договор, задоволяващ и двете страни. Вече положихме основите.
Объркана от приглушения му шепот и озадачена от факта, че е готова да му се подчини, Алпин попита: