— Нима искаш да легнеш с мен?
Той се засмя. Звукът тътнеше до гръдта й.
— Обикновено така завършва този спорт.
— Спорт, а? — Добрите й намерения излетяха като чайки преди ураган.
— О, да. И се надявам да му се насладим. Да кажем в полунощ, в моята спалня?
— Тази нощ? — Яростта накара кръвта й да закипи. — Та любовницата ти току-що замина.
— Искам тебе и нищо друго не ме интересува. — Потупа носа й с показалец. — Довечера. Бих те взел тук, сега, но Саладин ще ни прекъсне.
— Саладин?
Той кимна.
— Разбирам, че не си чула звуците на тромпета, оповестяващи пристигането му. Аз самият едва не ги пропуснах.
Не беше чула нищо. Но изражението на лицето му я плашеше; беше стигнала твърде далече в опитите си да го прелъсти. Та тя искаше само мъничко да привлече вниманието му. Сега се бе оплела в собствените си мрежи.
— Не ти ли се струва, че всичко това се случва прекалено бързо?
За нейно смайване той отново се засмя и подложи ръце под главата си.
— И не си прави труда да се къпеш в кухнята. Ще наредя да донесат ваната в стаята ми. — Повдигна вежди. — Нея също ще си поделим.
Приличаше й на тлъст котарак след успешна нощ през размножителния период. Точно това се надяваше да постигне, но не и още при първата им среща. Все още не беше готова да му се отдаде. Той трябваше първо да й предложи женитба.
Тя се изтърколи и се изправи. Възвърнала отново гордостта си, каза:
— Не можем да направим това, Малкъм. Ще бъде неправилно.
— Да се желаем един друг е правилно — отвърна й шепнешком с кадифен глас. — И ти не можеш да отречеш желанието, което изпитваш към мене.
— Не. — Неспособна да го погледне в очите, тя се обърна към прозореца. За нейна изненада животът в двора на замъка си течеше по обичайния ред. Една каруца със слама се придвижваше към портата; гъсарката гонеше гъшето си ято от пътя й; ковачът изпълняваше неизменната си мелодия; буйни дечурлига се гонеха. Това й напомни за две други деца и за отдавна изминало време. Но сега ги разделяха омразата и алчността.
— Хареса ми, когато ме целуваше, но си промених мнението.
Ръцете му докоснаха раменете й.
— Промени го пак, Алпин. Върни се на предишното си становище.
— Трябва да обещаеш никога вече да не ме целуваш.
Отдръпна се от него. Той я последва, цяла стена топлина зад гърба й. Усети дъха му.
— Обещавам да направя много повече от целувките.
Звуците на рог я накараха да подскочи.
— Ще обсъдим нещата довечера в моята стая.
— Няма да стане. Приключваме тук и сега.
Малкъм я пусна. Тя се обърна и видя в очите му хладно неодобрение.
— В такъв случай си опаковай багажа. Ще наредя на Александър да те отведе при чичо ти.
ПЕТА ГЛАВА
При звука на стъпките му Алпин едва се въздържа да не го извика обратно и да го зашлеви по лицето. Трябваше да очаква мошеничество от звяра Малкъм Кар. Осмислянето на нещата я накара да си замълчи. Негова ли беше вината, че тя попадна в собствения си капан? Да. С нежните си целувки той я обезоръжи; после й нанесе удар под кръста.
Затрепери от страх — страх, че е отстъпила от принципите си, страх от желанието, което се събуди в нея, страх да не бъде изпратена в омразния дом, откъдето бе избягала на шестгодишна възраст. Скова я неописуем ужас. Дали не бе обречена да изживее живота си, без да разбере какво означава любовта на мъжа, без да разбере докъде би я отвела страстта?
Но Малкъм Кар не говореше за нежност и любов по традиционния начин. Той нарече това спорт. Спорт!
Стомахът й се сви и прекрасните момински мечти се изпариха като капчици роса, огрени от жарките слънчеви лъчи. Повече не желаеше да има любовен роман. В ранния период на своята младост бе хранила подобни надежди. Алпин бе разбрала какво означава любовта, като бе наблюдавала как Чарлз и Ейдриън посвещават живота си един на друг. Но беше разбрала и опасността от такова дълбоко отдаване и себеотрицание в името на любимия човек, понеже след като Ейдриън умря, част от Чарлз си отиде заедно с нея. От този момент нататък той беше само една човешка сянка. Не се интересуваше от околния свят и беше сляп за нуждите и бъдещето на младата си повереница.
Този съдбоносен ден бе променил живота на Алпин. Тя беше изоставила детските си игри. Вместо да плува в любимия си басейн, пълен с дъждовна вода, беше започнала да изобретява начини за напояване на пресъхналите полета, засадени със захарна тръстика. Вместо да си играе на „сляпа баба“ с децата на робите, прекарваше времето си в обмисляне на план за освобождаването им.
Тя се превърна в практична жена, интересуваща се само от основните житейски проблеми: да има покрив над главата си, достатъчно земя, за да изкарва прехраната си, и спокойствие.