Малкъм Кар й бе отнел тези три неща. Само с едно махване на ръка той бе взел дома й и целия й живот. С една целувка бе откраднал самоуважението й.
Вдигайки разтрепераната си ръка, тя докосна устни и си припомни усещането за устата му върху своите, уста, които я караха да се разтапя и запалваха желание, което се надигаше дори сега. Можеше да сложи край на мъките си. В полунощ би могла да почука на вратата му, да се остави в прегръдките му и да открие мистерията, която предусещаше от целувките му. Но от наблюденията си знаеше докъде можеше да доведе една нежна връзка: тя можеше и да осъществи мечтата си да стане собственичка на „Рай“ и да освободи робите, но докато вършеше това, поемаше риска да даде сърцето си в плен на мъж, който не би го оценил.
Силната й воля се бореше срещу подобна сантименталност. Имаше работа да върши, планове трябваше да крои. Беше се втурнала презглава и си го получи. Сама си изигра мръсен номер. Браво на него. Очевидно той бе забравил, че Алпин Маккей е експерт по номерата. Щеше да му освежи паметта.
Тя отхвърли неувереността и съмненията, събра чаршафите и ги занесе до помещението, където перяха. После отиде в кухнята да види как приготвят вечерята.
Сама в мрачното помещение, Елана седеше до дъбовата маса и белеше репи. Очите й, тъмни като меласа, огледаха Алпин.
— Неприятност влиза с тебе през тази врата.
Мислейки си, че Малкъм я следва, младата жена подскочи и хвърли поглед през рамо. Освен един трудолюбив паяк, изплел вече внушителна мрежа, на входа нямаше никого.
— Ако бях на твое място — взе метлата и махна паяжината — щях да престана да се правя на всезнаеща, поне докато сме тук. Тези селяци могат да си помислят, че си вещица.
Елана вдигна ръце, като че искаше да се предпази.
— Голям, лош шотландец напълнил със страх сърцето на бедно, робско момиче.
Алпин се засмя и остави метлата.
— Можеш да изоставиш и своя баян. Говориш перфектен английски, когато ти е изгодно. Освен това си свободна жена.
— Благодарение на тебе. — Потупа масата. Цветът на кожата й се съчетаваше перфектно със старото дърво, а ярката й дреха разведряваше обстановката в древната стая. — Седни! Кажи ми какво се случи, та очите ти горят така.
Алпин седна на пейката.
— Права беше, като ми каза, че си търся белята. — Взе една обелка от ряпа и я уви около пръста си. После разказа на приятелката си как Малкъм искаше да я прелъсти.
— Защо се тревожиш? Ти каза, че като малък винаги те е целувал.
— Целувката сега беше различна.
— Бас държа. Не ми приличаш на жена, която се е целувала с момче.
Алпин пусна обелката и отново докосна устни. Дори тръпчивият вкус на ряпата не можеше да премахне спомена за топлия му дъх.
— Сега той иска да му стана любовница.
Елана взе ножа и го заби в една ряпа.
— Предполагаше се той първо да каже „да, да“ при церемонията.
Поражението й отне силите.
— Постоянно трябва да съм нащрек, когато стане дума за него. Този мошеник ми каза, че или трябва да споделям леглото му, или да се върна в дома на чичо си барон Синклеър.
— Той е еки-беки!
Имаше предвид освободените роби, превърнали се в изметът на обществото в Бриджтаун.
— Лорд Малкъм едва ли е пиян просяк.
Елана използва ножа, за да се почеше по главата. Огледа се наляво и надясно и прошепна.
— Той е изработил някакъв вид просия, та да накара бедния господар Чарлз да му даде твоя „Рай“.
Тази несправедливост заседна като горчив хан на гърлото на Алпин. Плантацията „Рай“ по право й принадлежеше. Тя удари с юмрук по масата.
— Знам, но ако спя с него, той ще трябва да се ожени за мене. Като негова съпруга ще мога да предявя претенции към „Рай“.
— Бас държа. Но бъди много внимателна. Ако му дадеш всичките ябълки, той няма да иска дървото.
Младата жена бе очаквала ухажване, както си му е редът, и почтена женитба. Не беше очаквала от него да бъде толкова нечестен.
— Той знае, че няма къде да отидем. О, защо Чарлз му даде нашия дом?
На двора пред вратата на кухнята се чу шум от тътрене на ведра.
— Шт — предупреди Елана. — Тук слугите са верни на този шотландец и разнасят клюките по-бързо, отколкото господарят Чарлз изпразваше бутилка ром. — Пакостлива усмивка разкри перленобелите й зъби, с които тя се гордееше. — Колкото по-скоро успееш да се добереш до кабинета му и да надзърнеш в документите му, толкова по-бързо ще узнаеш защо плантацията се падна на него.
Малкият успех на Алпин й вдъхна увереност.
— Вече успях да си осигуря достъп до там. Съгласих се да му водя и сметките.