— Време е да ми отговориш. Какъв трик приложи, за да ме накараш да дойда в Килдалтън?
Той въздъхна.
— Сигурно си изморена, Алпин. Хайде, легни да поспим.
— Отговори ми.
— Ти дойде при мене. Нали каза, че съм най-добрият ти приятел. А сега ме развържи.
— Мислех си, че ти харесва да те връзват. Снощи говори доста по този въпрос.
— То си беше за снощи, а сега се смъкни от корема ми, иначе ще съжаляваш.
— Как така ще съжалявам?
— Мога да се хвърля върху тебе. Развържи ме!
Стомахът й се свиваше, а със задника си усети надигащата се мъжественост.
— Господи, Алпин, как можеш да измъчваш мъж, в чиято глава свирят хиляди гайди след бирата нощес?
Изобщо не му отговори.
— Моля те — немощно промълви той. — Нека се изправя и ще обсъдим въпроса, който те тревожи.
— Не бързай толкова. Искам обяснение.
— Та аз не бях на себе си, скъпа. Бирата говореше вместо мене. Не можеш да ми търсиш отговорност.
— О, мога. Престани да сменяш темата. Намеси ли се или не в живота ми? Защо ме искаше тук?
Той не помръдна известно време.
— Защото те обичам, Алпин и мисля, че ти продължаваш да търсиш причини, за да не ме обичаш.
Сърцето я заболя. Не беше очаквала той да признае любовта си, след като имаше толкова неизказани неща между тях и толкова нерешени проблеми.
— Това е нечестен отговор, Малкъм.
— Смяташ, че не е честно да те обичам, така ли? Защо?
— Защото го каза, за да отвлечеш вниманието ми.
— Щом ти го правиш, значи е честно. Ти често отвличаш вниманието ми. Красива си.
— Не съм. Прекалено ниска съм и съм загоряла от слънцето, което никак не е на мода.
— Кожата ти е прекрасна и ти си неуморна помощничка.
— Откъде знаеш? Та ти ме държиш само в кухнята и в пералнята.
Погледна я учудено.
— Не ме разбираш, така ли? Е, ще ти кажа. Като излезем от тази стая, ти никога не искаш мнението ми по важни въпроси.
Като например?
— Ами не ме попита, когато премести стадото овце от Фарлейтън в Суийпърс Хийт.
— Винаги премествам овцете там през есента.
— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че е много по-практично и икономично да оставиш овцете в двора на замъка. Плащаш на братята Фрейзър да косят тревата. Овцете ще го правят безплатно.
— А от какво ще живеят братята Фрейзър? Те са горди мъже.
— Разбира се, но са и добри работници. Могат да се занимават с отглеждането на овце. Ще си отгледат и собствено стадо. Те нямат земя и какво ще правят, когато остареят толкова, че вече няма да могат да размахват косата?
Практичността й го смая. Той я обичаше, но сега видя ново, ценно нейно качество. Тя беше жена, която приемаше отговорността със същата радост, с която други жени приемаха нова рокля. Това беше още една причина да я обича.
— Признавам, че планът ти е добър. Следващата година ще докараме овцете тук и ти ще съобщиш на братята Фрейзър за новия им ангажимент.
Вълнението в очите й изчезна.
— Много добре.
— Благодаря за предложението. А сега няма ли да признаеш, че поне малко ме харесваш?
— Може и да ти кажа, но още съм ти сърдита, защото сподели със Саладин, че съм те вързала за леглото.
— Снощи Саладин сподели с мене сърдечните си тайни. Длъжен бях да му кажа една от моите.
Тя се обърка и се намръщи.
— Идеята беше твоя.
Колко му се искаше с целувки да прогони всичките й тревоги. Колко му се искаше да живеят в хармония. Трябваше да я спечели. Знаеше една тема, която щеше да я заинтересува.
— След като ми показа способностите си, значи можеш да ме посъветваш и относно плантацията „Рай“.
Тя се сви, като че ли я беше ударил, и вместо блясък в очите й се появи страх.
— Да не би да я продаваш? Кога го реши?
Може и да е била искрена, когато каза, че искала да се върне в Шотландия, но Малкъм знаеше, че Алпин Маккей имаше недовършена работа в Барбадос. Отчаяно му се искаше да разбере за какво става въпрос, но виждаше, че е раздразнена тази сутрин. Трябваше да спечели любовта й. Само тогава можеше да научи тайните й.
— Кордингтън ми изпрати списък на кандидатите. Те имат средствата и нямат търпение да направят сделката.
— Кои са те?
— Не си спомням, но ще ти покажа писмото. А сега ще ме развържеш ли, защото всеки миг ще се хвърля отгоре ти.
Тя се изчерви.
— Мислех си, че имаш проблеми със стомаха.
Силното му тяло отговори с енергия, която само Алпин Маккей можеше да разпали.
— Болката сега е малко по-долу.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Обичам те.
Застанала на пазара по-късно на същия ден, Алпин чуваше думите на Малкъм. Не обръщаше внимание на заобикалящите я. Всичко, което имаше значение, беше приповдигнатият й дух и ликуването на душата й.