Ако женитбата й беше нормална, Алпин щеше да се втурне да намери Малкъм и да му съобщи радостната новина за детето. Още веднъж неговата нечестност я принуди да запази новината в тайна и да направи всичко възможно да се върне у дома.
Разочарована до дъното на душата си, потърси усамотение в дневната на горния етаж. Зае се с разни кроежи. Малко по-късно на вратата се почука.
— Влез.
Беше Елана. Очите й бяха пълни с мъка.
Като видя, че приятелката й е толкова разстроена, Алпин каза:
— Принцесата на ашанти има голяма неприятност.
— Бас държа. — На отговора му липсваше обичайната дързост.
Алпин забрави собствените си проблеми.
— Какво се е случило?
Елана заброди безцелно из стаята, като се чудеше накъде да гледа. Намери една кутийка с копчета и игли и затършува из нея. Когато убоде пръста си на една игла и, изглежда, изобщо не усети, приятелката й се разтревожи.
— Колкото по-скоро ми кажеш какво те тревожи, толкова по-скоро ще запееш по-добра песен.
Тя вдигна поглед.
— Не можеш да помогнеш на това глупаво момиче от острова.
— Моля те, Елана, кажи ми какво те тревожи.
— Този мюсюлманин ми прощава.
Младата жена се притесни.
— Да не си му казала за любовните билки?
— Никога, но ги изхвърлих. Прощава ми, че съм го принудила да пие.
— След като ти е простил, ти защо си потисната?
Сега, навела глава, Елана не приличаше на африканска принцеса.
— Тази жена доста много се страхува. Този мъж насади страх в душата ми. Сега боговете се смеят на тази принцеса.
— Съмнявам се боговете да ти се смеят, че си се влюбила. Струва ми се, че по-скоро се радват.
Тя взе бавно да върти глава.
— Принцесата на ашанти пее песен на съжалението.
— Саладин е чудесен мъж. Не е възможно да съжаляваш, че си се грижила за него.
— Никакви съжаления. Мъдрата кралица на Ашанти казва, че е по-добре да усещаш болка в сърцето, отколкото изобщо да не усещаш сърцето.
Алпин се съгласи.
— Мисля, че трябва да се прибираме у дома.
В очите на Елана проблесна вълнение и тя отново се стегна.
— Как ще си вземеш „Рай“ от шотландеца?
Тя й разкри плана си.
Приятелката й изненадано повдигна вежди и се усмихна.
— Ти си доста умна, бяла жена.
— Тази бяла жена е и бременна.
Остана с отворена уста. После през стиснати зъби изръмжа нещо, което можеше да бъде само някое негърско проклятие.
— Трябваше да ти дам отвара да се пазиш.
— Не. Искам това бебе.
— Шотландецът никога няма да ти позволи да заминеш. — Сложи ръка на устата си. — Тайната е моя и твоя, докато заминем. После ще кажеш на Бампа Сам и той ще бие барабаните за твоето дете. Старият Ромео ще му направи люлка. Маргьорит ще изгори клончета пред нейните богове на Асебу.
Всички приятели на Алпин щяха да се радват. Щяха да се суетят около нея, да я глезят и да се борят за правото да глезят и детето й.
— Надявам се, че ще го направят. Искам да приготвиш най-ценните ни неща. Трябва да сме готови, щом настъпи моментът.
— Кога заминаваме?
— Скоро, Елана. Много скоро?
— А пари за кораба?
Алпин се засмя.
— Като икономка на лорд Малкъм аз плащам надниците на хората. Дори собствената си заплата. А сега, Елана, мисля, че е време тази умна бяла жена да се разкраси за съпруга си.
— Бас държа.
По настояване на Алпин вечеряха в кабинета. След като се нахраниха, тя му наля чаша бренди и се настани на облегалката на стола му.
— Кога започва жътвата? — попита. Той изпъна крака и отпи от чашата.
— Следващата седмица, но не мога да кажа, че с желание чакам това.
— Имаш ли достатъчно хора за работата?
Хвърли й остър поглед.
— Алпин, изобщо не си въобразявай, че ще ти позволя да работиш на полето.
Да не би да подозираше, че е бременна, и да е загрижен за детето? Не. Просто беше твърдоглав, характерна черта, която добре познаваше.
— Да ми позволиш ли? Звучи твърде деспотично.
Той се усмихна.
— Наричай го както си искаш, но няма да отидеш на полето.
Не трябваше да се грижи толкова за нея, особено след като я бе примамил с тази женитба. Нямаше значение, че идеята беше нейна, тя имаше основание да се ядосва. Как иначе щеше да понесе лъжливите му обяснения в любов и как щеше да успее да изпълни мисията си.
— Но там ще мога да задоволявам глада ти.
Очите му се изпълниха с разбиране. Той погали бедрото й.
— Още едно обстоятелство, което ме кара да те желая още по-силно.
Докосването му събуди желанието й, но тя се пребори с него, като си припомни, че я беше излъгал.
— Малкъм Кар! Та ти можеш да превърнеш дори едно здрасти в неприлична дума.