— Самата ти се държа доста неприлично тази сутрин. Аз се оказах твоята вързана жертва, ако си спомняш.
Извърна поглед.
— Отвързах те преди…
— Преди да ме яхнеш и да ме яздиш до пълно изтощение само защото съм кротък.
Тя се засмя.
— Ако ти си кротък, то папата е евреин. Престани да променяш темата на разговора. Обсъждахме жътвата. Според счетоводните книги реколтата не е била богата миналата година.
— Как разбра това?
Тя се загледа в него. Щеше ли детето й да има такава великолепна коса? Щеше ли то да бъде пъргаво момченце, жадно за знания? А можеше и да е момиченце с кафяви очи и чаровната усмивка на баща си.
— Алпин?
— Понеже сравних цифрите от последните две години.
Започна да гали коляното й.
— Защо си правила това?
— Защото ме интересуваше. Освен това съм и твоя икономка.
— И моя съпруга.
— Точно така. Това, което засяга тебе, засяга и мене.
Той се усмихна и отпи от брендито.
— Тази година печалбата ще е по-голяма. Ще вземем доста пари и от добитъка.
Удаде й се възможност да подхване темата:
— Какво да нравя, ако някой дойде за добитък, докато те няма.
— Съмнявам се, но ако това стане, кажи му да се отбие след месец.
— Значи мислиш, че не мога да продам дори една крава.
Започна да вдига полата й над коленете.
— Мисля, че можеш да продадеш въглищна мина в Нюкасъл.
Ако притежаваше въглищна мина, нямаше да е бременна и влюбена в мъж, който я искаше само по политически причини.
— Опитваш се да ме ласкаеш, за да не ми поднесеш сватбен подарък.
Той бе направо шокиран.
— Знаех си, че искаш нещо друго от мене, а не подновяване на връзките със семейство Маккей. Какво е то?
Той искаше връзки с Маккей, а не тя. Следвайки плана си, младата жена се засмя.
— Шегувам се, Малкъм. Имам всичко, от което се нуждая, освен достатъчно работа.
— Това скоро ще се промени. Всички ще имаме достатъчно работа.
Намекваше за жътвата.
— Не и за мене. Всичко, което ще трябва да правя, е да готвя и да връщам купувачите на добитък. — Щракна с пръсти. — О, щях да забравя. Щеше да ми показваш някакво писмо от Кордингтън. — Надяваше се той да се хване на въдицата.
— Какво общо има това с работата, която искаш да си намериш?
— Ами… Понеже знам повече неща за плантацията, би могъл да ми я дадеш като сватбен подарък.
Ръката му престана да се движи.
— Защо искаш това?
Лесно се говореше откровено.
— Там ме отгледаха, Малкъм. Познавам робите така, както ти войниците си. Не бих се примирила, ако новият собственик ги третира зле.
— Те обичаха ли те?
— Много, и се страхувам, че един непознат би се възползвал от това. Не можеш да си представиш колко лошо се отнасят с робите.
— Тогава ми разкажи.
Тя му разказа за всички страдания на тези нещастни същества със страст, на която беше способна само нежната й душа.
— Ти никога не би оставила едно същество да страда, нали Алпин?
Не обърна внимание на думите му.
— Има и друга причина да искам плантацията. Винаги съм била бедна роднина. Искам да имам нещо свое. Искам да участвам в брака ни наравно с тебе. Някога ми каза, че ти си роден богат, а аз бедна. Не те обвинявам за това, но не искам да се чувствам като просякиня.
Около него се спусна чудно спокойствие.
— Значи вече не ме обвиняваш за произхода ми.
— Да не би да наричаш тазсутрешния епизод с връзването обвинение?
Той се засмя.
— Не. Това, което ми каза, е вярно и ще ти дам „Рай“ като сватбен подарък.
Наложи се да прехапе устни, за да не закрещи от радост. С документите в ръце щеше да се върне в своето убежище. Никой нямаше да може да я спре. Никой нямаше да има право да й отнеме собствеността. Щеше да отгледа детето си там. Малкъм можеше да се ожени за някоя шотландска наследница.
Изпита ревност при тази мисъл.
— Вероятно някой ден ще имам дъщеря. Плантацията може да бъде зестрата й.
Той скочи от стола, като едва не я събори на земята.
— Много рано е да говорим за това.
Запази равновесие и се втренчи в него, смаяна от странното му поведение. Изглеждаше далечен, също като семейните портрети на стената.
Накрая тя каза:
— Но въпросът за децата е важен. А ако не забременея? Ти си длъжен да осигуриш наследник на Килдалтън. Тогава какво ще стане с мен?
Той се обърна с лице към нея.
— Не е нужно да обсъждаме това сега.
— Напротив.
— Остави това, Алпин!
Озадачена от силния му гняв, реши да му говори разумно:
— Виж, Малкъм, ако имам собствени средства, няма да е нужно да се притесняваш за мене.
— Под средства имаш предвид парите от продажбата на плантацията ли?