Нямаше намерение да продава, но не беше необходимо той да знае това. Само да подпише документите и щеше да си отдъхне. Щом започнеше жътвата, Алпин щеше да е на път за вкъщи. Почти беше постигнала целта си, затова каза:
— Да. За мене е много важно да имам собствени средства. Разбираш ли ме?
— Да. Не трябва да се чувстваш като бедна роднина в тази женитба.
Всъщност се чувстваше като пионка, но нямаше да му каже това.
— Ще подпишеш ли документите сега? Така ще мога да отговоря на писмото на Кордингтън още утре. — Ако не можеше да измисли начин да избяга бързо, щеше наистина да напише писмо, но до губернатора и да го информира за прехвърлянето на собствеността в нейни ръце, както и за скорошното й завръщане на острова.
— Щом това те прави щастлива, Алпин, ще го направя. — Малкъм излезе от стаята.
Толкова беше развълнувана, че не можеше да помръдне. Душата й ликуваше. Сега разбра, че изобщо не я интересуваше къде крие книжата, въпросът беше да ги донесе.
Той се върна с кутия под мишница. Дървената повърхност беше богато украсена. Настани се зад писалището и й подаде писмото на Кордингтън, после започна да пише официалния документ за прехвърлянето. Изглеждаше притеснен, но тя нямаше време да се занимава с настроението му.
Според Кордингтън нещата в плантацията вървяха добре под ръководството на Хенри Фенуик. Алпин изпита облекчение.
След като приключи с писането, той й подаде перото и попита:
— Защо си нервна?
— Защото никога не съм притежавала нищо.
— Е, сега притежаваш. — Усмихна се насила, а гласът му беше напрегнат.
Подаде й документите. Алпин ги пое и ги остави настрани, въпреки че й се искаше да ги закачи на гърдите си и да затанцува с тях.
— Алпин, има нещо, което искам да ти кажа. Изглеждаше толкова сериозен.
— Не сега, Малкъм. Нека отпразнуваме нашата женитба.
Потропваше с крака, сигурен знак, че е притеснен.
— Това, което имам да ти кажа, е важно за женитбата ни.
— По лицето ти личи, че новината е лоша. Остави я засега. Моля те! Нека празнуваме!
Сърцето й щеше да изскочи от радост. Тя седна на килима пред камината.
— Ела! Седни до мене и донеси брендито. Искам да ми разкажеш за добитъка, който продаде днес.
— Ще те отегча до сълзи, Алпин.
Изглеждаше отдалечен на мили от нея. Решена да го развесели, тя каза:
— Разкажи ми тогава как Саладин възнамерява да си върне ятагана.
— Макгинти никога не е имал намерение да го задържи. Просто се е страхувал Саладин да не го използва. Господи, та той беше толкова пиян!
— И ти също.
Погледна я предизвикателно.
— Не чак толкова.
— Не разбира се. Ти винаги се препъваш по стълбите и заспиваш облечен.
— Ти свали ли дрехите ми?
— Да, и ми отне доста време да те разголя.
— Това кога стана, преди или след като ме завърза?
— Няма да ти кажа.
— Мога да те принудя.
— И как?
Той я взе в скута си и прошепна в ухото й:
— Ще започна с пренасянето ти горе и свалянето на дрехите ти.
Желанието се плъзна в тялото й. Скоро щеше да го напусне. Защо да не се наслаждава на страстта, докато може? Тя обви ръце около врата му.
— Хайде да спим тук. Тук не можеш да ме бутнеш от леглото.
— Съжалявам, Алпин.
— Извинението ти се приема. Само заключи вратата.
— Никой няма да влезе, без да почука.
— Никой ли?
— Никой, освен членовете на семейството ми, но за тях не е нужно да се тревожим.
После я целуна. Устните му бяха меки и настойчиви, ръцете му силни, а в прегръдката му се чувстваше като в люлка. Целувката събуди нова интимност, състезание, породено от две души, търсещи единение във времето и пространството. Тогава усети познатия копнеж, който, изглежда, завинаги я свързваше с него. Тя зарови пръсти в косата му, за да запомни завинаги усещането, опипа високото му чело, слепоочията. Въпреки нарастващото желание, въпреки че предвкусваше удоволствието, което щяха заедно да изживеят, мисълта за детето, създадено от любовта им, не я напускаше.
Вложи цялата си страст в силната прегръдка. Започна да целува лицето, врата, ушите му.
Дишането му се ускори. Притиснал лице до бузата й, каза:
— Ако подаръкът ми е събудил у тебе такова съпружеско себеотрицание, бъди сигурна, че всеки ден ще ти дарявам по нещо.
— Не е заради щедростта ти, а заради тебе. Моля те, люби ме, Малкъм!
Той простена и смъкна дрехите й с опитността на мъж, който няма време за губене. После я положи на мекия килим. Съблече се и легна до нея. Устните му поеха зърната на гърдите й. Тя затвори очи от удоволствие. После погледна набъбналата му мъжественост. Погали го нежно. Прокара ръка нагоре и надолу, след което леко го драсна с нокти.