Той въздъхна и обсипа с целувки тялото й. Ако беше възможно, никога не би облякъл дрехите си отново. Щеше вечно да лежи, притиснат между бедрата й. След като ръката му я подготви да го приеме, той започна да я люби по начин, който тя дори не си бе представяла и който направи от досегашната им физическа любов само детска игра.
Заспа в ръцете му. Бяха покрити само с фустанелата му.
Малкъм усети в съня си нещо мокро по бузата си. Инстинктивно вдигна ръка. Алпин лежеше до него свита на кълбо. С гърба си усещаше твърдия под в кабинета. Чу познато скимтене и усети движение в стаята.
Щракна огниво. Видя светлина върху бюрото си, последвана от ахване на жена. Той надигна глава и впери поглед в кучето. Когато забеляза жената, която застана пред него, силно се развълнува. Беше лейди Мириам Макдоналд Кар. Сините й очи излъчваха майчинска ярост.
— Дано това голо момиче не е Джейн Гордън.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Малкъм напълно се разсъни. Двамата с Алпин лежаха на пода голи, покрити само с фустанелата му. Над него се бяха надвесили мащехата му и кучето й.
„Дано това голо момиче да не е Джейн Гордън“ — бе прошепнала.
Той се замисли над предупреждението й. Политиката често направляваше живота на мащехата му. Тя никога не се месеше в личния му живот. Беше й писал за посещението на Гордън, за да я уведоми за неспокойствието, което цари сред северните кланове, и за това, че Гордън му е предложил ръката на дъщеря си.
— Не е Джейн Гордън.
— Хубаво. Страхувах се, че той ще използва всички средства да наложи волята си. — Тя взе кутията с документи и я мушна под мишница. — Търсех това.
Както винаги лейди Мириам беше жертва на собствената си логика и на прекаленото отдаване на работата си. В кутията се намираха бележките на Малкъм, които си беше водил от кореспонденцията между Гордън и заточените Стюарди.
Алпин се размърда. Той постави ръка на ухото й, за да не я събуди, и прошепна:
— Изчакай ме отвън, майко, и вземи със себе си този разлигавен звяр.
— Да, разбира се. Много съжалявам. — Постави ръка на бузата си. Лицето й бе гладко и свежо, като на жена на половината на годините й. — Просто не очаквах да те намеря тук по това време. Имам предвид, очаквах да си буден по това време, но не тук и с… — О, Малкъм, защо не си заключил вратата?
Алпин помръдна отново и този път коляното й докосна слабините му. Желанието отново се надигна и той стисна зъби.
— Извинението се приема. Колко е часът?
Тя се загледа в разхвърляните по пода женски и мъжки дрехи.
— Почти шест.
Той погледна към прозорците, но тежките завеси спираха светлината.
— Остави лампата. Идвам след минута.
Тя щракна с пръсти. Огромната й хрътка, наречена Бърборко, понеже приличаше на господарката си, се затътри към вратата. Лейди Мириам излезе от стаята сред шумолене на зелена коприна.
Малкъм затвори очи и си пое дълбоко дъх. Той прекарваше повечето от времето си в Килдалтън, но държеше жените си в Карворан Манър. Тук бяха по-малките му сестри и той се грижеше за морала им. Освен това много уважаваше родителите си, за да показва пред тях мъжките си дарования.
Но вече нямаше желание да има любовници. Жената в прегръдките му беше единствената, от която се нуждаеше. Откровеността й и причините, поради които поиска плантацията, говореха колко много желаеше бракът им да е успешен.
За нещастие Алпин никога нямаше да има възможност да дари новопридобитата си зестра на дъщеря си, нито пък да даде парите на син. Искаше да й каже истината снощи, но тя беше толкова развълнувана, че е станала собственичка и толкова нетърпелива да отбележи своята независимост.
Съюзът им обаче все още се градеше на нестабилна основа, в която имаше една лъжа. Искаше да й направи пълно признание веднага след като поговореше с мащехата си.
Почувствал се по-добре след взетото решение, той притегли Алпин към гърдите си.
— Събуди се, ленивке!
Тя измърмори нещо и се притисна в него. После попита.
— Колко е часът?
— Почти шест.
— О, Господи! — Седна, като издърпа и фустанелата. — Дора ще чака нарежданията ми. Трябваше да чистим казармите.
Тя изглеждаше прекрасно така сънена и объркана, а лешниковите й къдрици бяха в пълна неразбория. Дългата й до кръста коса наистина беше великолепна.
— Няма ли да е по-добре да забравиш за Дора и работата и да целунеш съпруга си за добро утро? А може би не искаш да узнаеш името на много специалния ни гост?
Тя се наклони към него и потърка зърната на гърдите си в неговите.
— Добро утро, съпруже мой.
Косата й падаше като топла завеса около тях и щом устните й се впиха в неговите, той си помисли, че му се иска отново да се любят. Тялото му го потвърждаваше. Притисна я до себе си, но се замисли и реши, че не му харесва да се любят набързо.