Тя се отдръпна.
— Какво има?
— Просто си мислех за един грубичък начин за правене на любов.
В очите й пламна любопитство.
— Ще ми кажеш ли?
— Наричат я „разгонен петел“.
Смехът й беше като най-сладка музика за ушите му.
— Това е нещо, което става много бързо. Интересува ли те?
Тя се загледа в тавана, хапейки долната устна. Изящната й шия и линията на раменете привлякоха вниманието му. Дребният й ръст подвеждаше, тъй като тя притежаваше най-божествените женски форми.
Погледна го закачливо.
— Да, освен ако не ме клъвнеш за врата и не крещиш името ми, когато… знаеш кога.
Наслаждавайки се на неудобството й, той се усмихна и допълни:
— Имаш предвид, когато съм завладян от страстта.
— Да. Вместо да се наслаждавам на това, което правиш обикновено, нямам търпение да те видя как размахваш ръце и кукуригаш.
И двамата се засмяха и се прегърнаха, чувствайки се доволни и удобно в прегръдките си. Желанието му бе заменено от по-дълбоката нужда за хармония и доверие между него и тази много специална жена. Тя стопли сърцето му. Накара го да копнее за края на деня и за времето, когато оставаха насаме. Накара го да съжалява за всичките години, прекарани в планиране на отмъщение за престъпление, извършено от невинно момиче, никога непознало любовта и сигурността.
Щастието му бе засенчено от съмнение. Какво щеше да стане, ако не пожелаеше да му прости?
— Кой е тук? — попита тя.
Какво щеше да стане, ако не успееше да я накара да го обича? Малкъм отхвърли подобна възможност.
— Лейди Мириам.
Алпин се отдръпна от прегръдката му.
— Наистина ли?
— Да. Пристигна преди малко.
Тя се зае с оправянето на косата си.
— Къде са ми фибите?
— Ами разхвърляни са наоколо, както и дрехите ти.
— Тя не трябва да ме вижда в това състояние.
Сърце не му даде да й каже колко много бе видяла лейди Мириам.
— Мини през тунела и иди в стаята ни. Спомняш ли си пътя?
Събра набързо дрехите си.
— Да. Така мисля. — Веднага след като се облече, грабна документите и лампата и се скри в тунела.
Докато се обличаше, той си мислеше какво щеше да каже лейди Мириам за пробната му женитба.
— Поздравления, Малкъм — каза тя. — Коя е щастливката?
Стоеше пред главното стълбище, а в краката й беше хрътката.
— Добре дошла у дома, майко.
Лицето й се озари от топла усмивка и тя го прегърна.
Прегръдката й му напомни колко много бе направила за щастливия му живот. Жена с изключителен характер, всепризната дипломатка, лейди Мириам Макдоналд Кар беше променила хода на британската история и беше повлияла върху живота на всички на Границата. Тя го беше научила да се бори за мечтите си и да отстоява принципите си. В последното се беше провалил. Кучето излая и пъхна студения си нос между тях.
— Махай се, Бърборко!
Огромното куче, веднага седна на задните си крака. Освен че беше единственото същество, способно да изтръгне Малкъм от дълбок сън, можеше да подуши заек от сто крачки и да го преследва, без да се измори.
— Е?
— Моите новини могат да почакат — каза той. — Кажи ми кога пристигна.
— Корабът ми пристигна в Лондон преди три дни.
— Господи! Сама ли си? Къде е останалата част от семейството?
— Малкъм! Любопитна съм като вдовицата Маккензи. Коя е булката ти?
Въпреки че лейди Мириам се държеше много авторитетно, често се проваляше с членовете на семейството.
— Говори първо ти — каза той. — Какво стана в Константинопол?
Тя остави кутията и взе да крачи наоколо.
— Всичко мина добре. Споразумението бе подписано и от двете страни. Изпих цял океан плодов сок и изядох планина ориз и тлъсто овнешко. Султанът искаше да настани мен и сестрите ти в харема. Баща ти ме спаси, като се престори, че ще обмисли предложението. Саладин щеше да се чувства като в небесата там. Салвадор обаче не ги понася. Надявам се този мирен договор да трае поне няколко години.
Замълча и се поклони.
— Това е, мой изключителни сине.
— Каза ли това на крал Джордж?
— Нищо не му казах. Той е в Хановър и се опитва да направи своя любовница графиня фон Валмоден.
— Но не може да не си се видяла с кралицата или с Уолиоул?
— Видях се и с двамата за нещастие. Но стига си ме разпитвал. Казах ти всичко за пътуването. Бъди така добър и ми кажи коя е младоженката.
Той се почувства горд също като в деня, в който се научи да размахва меч.
— Тя е Алпин Маккей.
Изненадата направи още по-привлекателно лицето на лейди Мириам.