— Алпин Маккей на барона ли? С нея ли беше сега?
— Сега тя е моята Алпин Маккей и отиде горе да се преоблече. Чувства се нервна, че ще те види след толкова години.
— Откога е тук?
— Това е дълга история, а ти изглеждаш изтощена. Хайде да поседнем.
— Ти си такова успокоение за една празноглава майка.
Без да се засяга от ироничната й забележка, той я поведе към любимата й малка зала. Бърборко се отправи към мястото си пред трона на клана Кар и шумно се стовари там.
Малкъм предложи на мащехата си стол до масата, която беше близо до прозореца, после се настани срещу нея.
— Сега, след като се погрижи за удобството на старите ми кокали, можеш да ми разкажеш как Алпин Маккей дойде в Шотландия и свърши гола на пода с тебе.
Той смутено се покашля.
— Тя пристигна от Барбадос преди два месеца.
— Защо не ме уведоми в писмото си?
Тя не знаеше за плановете, който той кроеше за Алпин. Не знаеше и за техния обрат. Затова реши, че ще е по-добре да я излъже.
— Исках да те изненадам.
— Наистина ме изненада. Мислех си, че я мразиш, понеже си беше въобразил, че тя те е направила стерилен с онези стършели преди толкова години.
— Страшно много я обичам и сега, когато ти си тук, ще определя датата на сватбата.
— Барон Синклеър знае ли, че тя е тук?
— Не. Не се е върнал от Ирландия.
— А тя защо се е върнала в Шотландия?
Полуистината беше направо като благословия за приемането на Малкъм в рая.
— Чарлз е починал.
— О, съжалявам. Баща ти казваше, че нещастникът не се е възстановил след смъртта на жена си. Преди двадесет и две години Дънкан даде на Чарлз и Ейдриън парите, за да се махнат от Шотландия и да си изградят нов живот в плантацията. Те бяха щастливи там и преуспяха. Единственият им проблем беше, че Ейдриън не можеше да забременее. Бяха много благодарни, че им изпратихме Алпин. Тя сигурно много скърби.
Лейди Мириам не знаеше, че Малкъм беше собственик на плантацията. Прехвърлянето беше лична работа, а тя никога не се месеше в сделки.
— Алпин се чувства много добре, майко.
Тя се усмихна.
— Мъжете от рода Кар притежават способността да привличат вниманието на жените и да ги правят щастливи. Радвам се, че си оставил миналото зад гърба си. Тя не те е наранила нарочно. Освен това се съмнявам, че си стерилен.
— Очевидно грешиш.
— О, глупости. Та кога си се свъртал на едно място и кога си се захващал със свястна жена? Все такива ги намираш като амбициозната Розина. Между другото тя е насочила вниманието си към двама италианци, които са древни колкото римските центуриони.
Това не изненада Малкъм. Той добре познаваше апетитите й. Но откъде е разбрала Мириам?
— Кой ти каза за Розина?
— Мисля, че говорехме за Алпин. Тя притежаваше независим дух и не е искала да те нарани.
— Знам. Съжалявам, че бяха нужни толкова години, за да го разбера.
Потупа го майчински по ръката.
— Баща ти много ще съжалява за Чарлз.
— Къде е той?
— Заедно със сестрите ти е в Италия. Чудесното ти писмо с толкова майсторската му риторика ни свари седмица преди да напуснем Константинопол. Помислих си, че е най-добре да наблюдаваме принца. Опитах се да убедя младия Чарлз да не идва в Шотландия и да предявява претенции към трона от името на баща си.
— Не мога да повярвам, че хубавият принц иска да дойде тук.
Устните й се свиха.
— Повярвай го. Аз си свърших работата. Посъветвах го.
— И той не те послуша! Или е малоумен или се шегуваш, майко.
Погледна го изпод вежди.
— По-упорит е и от султана. Той обича битките. След като почина майка му, е озлобен към целия свят. Възнамерява да вдигне шотландците.
— А на какъв език ще им говори? Може би ще издава нареждания на сънародниците си на италиански.
— Въпросът ти е добър, Малкъм. Сестра ти Ан го учи на шотландски.
Малкъм избухна:
— Как си й позволила да прави това!
Хрътката се втурна и застана до лейди Мириам ръмжейки.
— Всичко е наред, момчето ми. Легни! Бърборко непрекъснато ме пази. Зажаднял е да тича на свобода.
— Ще го взема на лов.
— Добре. Докъде бяхме стигнали?
— Едва ли си забравила — закачливо подхвърли той. — Щеше да ми кажеш защо си позволила на буйната ми сестра да учи Чарлз Стюарт.
— Не се вълнувай толкова. Баща ти ги наблюдава. — Тя се засмя. — Та той постоянно стои над главите им, силел ръце зад гърба си, изпънат като струна. На Дънкан много му подхожда ролята на дуеня.
Малкъм се засмя, подозирайки, че това беше целта й.
— Бъди уверена, ще му предам думите ти.
— Ако го направиш — предупреди тя, — ще кажа на Алпин за случая, когато Ангъс Макдот те улови, че шпионираш него и Алексис Саутуърд. Той така те изплаши, че ти се подмокри.