— Не искам да те предизвиквам. Не мога да се меря с дяволския ти ум. Предлагам примирие.
— Колко оригинално от твоя страна да ми предложиш мир.
Тя беше прекарала детството си в кралския двор, а по-нататъшния си живот като дипломат. Притежаваше голямо чувство за хумор.
— Какво мога да направя, за да ти помогна със Стюардите? — попита той.
— Моли се този буен принц да промени мнението си или баща му да му забрани да започне война. Говорих с Джеймс. Той е съгласен с мене, но се страхувам, че лорд Ловат и Мъри влияят прекалено много на нашия млад шотландски воин.
— Какво смяташ да предприемеш?
— Ще отида високо в планините да говоря с Гордън и другите вождове на клановете. Ако не успея да ги разубедя, ще замина за Франция. Крал Луи ме послуша преди, надявам се и сега да го направи. Ще го накарам да не финансира шотландското нашествие. То е направо неразумно.
— Ти ще накараш Джон Гордън да осъзнае грешката си. Имам ти пълно доверие, майко.
— Благодаря ти, Малкъм, но вече се изморих от този живот. А сега настоявам да ми разкажеш повече за снаха ми.
Можеше да говори с часове, да разкрие душата си и силните си чувства, тъй като никога не бе обичал така никоя жена.
Избра тази информация за Алпин, която най-много щеше да заинтересува лейди Мириам.
— Гордън е сигурен, че Алпин е отдавна изгубената внучка на Комин Маккей. Казва, че много прилича на него.
В очите й се появи интерес и той разбра, че тя гледа зад него.
— Това обяснява защо баронът не я харесваше и защо се отърва толкова бързо от нея. Тогава той мразеше всичко свързано с Шотландия. Ще ти кажа нещо, Малкъм. Най-добре ще е да си пожелаеш късмет и да опаковаш всички чупливи неща — каза тихо тя, — когато Комин Маккей я зърне.
Малкъм се обърна и видя застаналата на прага Алпин. Беше прекрасна. Сплетената й коса беше завита около главата й като корона. Носеше рокля в лавандулов цвят, която превръщаше очите й в блестящи аметисти.
С ликуващо, влюбено сърце той й направи знак да се приближи. Обърна се отново към лейди Мириам.
— Мислиш ли, че прилича на Комин Маккей?
Мащехата му прошепна:
— А ти мислиш ли, че кралят е германец? — После продължи на висок глас: — Наистина вече се изморих да пътувам.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Алпин се приближи до масата и видя кутията с документи в ръцете на лейди Мириам. През нощта, докато Малкъм спеше, тя бе прегледала съдържанието й. Не всичко разбра, но от прочетеното й стана ясно, че е надвиснала голяма опасност. Джон Гордън беше в центъра на тази работа, а родът Кар се стремеше да го възпре. Алпин Маккей не желаеше да участва в тази работа. Направи поклон.
— Здравейте, милейди.
Мащехата на Малкъм се изправи и я прегърна.
— Моля те, наричай ме Мириам. Семейство Кар не държат на официалностите. — Седна отново и се усмихна мило. — Винаги сме те смятали за част от семейството.
Сърцето на Алпин трепна. Като дете винаги беше бягала от нещастието си и беше намирала утеха в Килдалтън при това семейство. Беше молила Бог да й изпрати добри хора. И той го беше направил. Те я чакаха на половин свят разстояние.
Тя се усмихна, отстъпи назад и любезно отвърна:
— Много си мила, Мириам, но ти винаги си била такава, дори и когато най-малко заслужавах.
— И ти като повечето надарени деца беше своенравна, но да оставим миналото. Добре дошла в нашето семейство.
Алпин погледна пробния си съпруг, който й се усмихна дружелюбно. Той беше красив въпреки смачканите дрехи и разрешената коса. Не носеше отличителните знаци на властта си, то те не му бяха нужни; бяха му вродени. Обви ръка около кръста й.
— Е, майко, какво мислиш за булката ми?
— Мисля, че е красива. — Тя намигна на младата жена. — Чудя се защо се е нагърбила с такъв немарлив трол като тебе.
— Не съм трол. Кажи й истината, Алпин. Аз съм щедра душа и ти ме обожаваш.
— Винаги съм обожавала ранени зверове.
— Охо! — Лейди Мириам плесна с ръце. — Тя добре те познава.
— Дора приготвя стаята ти, Мириам, и банята.
— Не трябва да се безпокоиш, момичето ми. Заминавам след час.
Като имаше предвид бележките от кутията, Алпин си помисли, че решението е мъдро, но не можеше да се издаде, че знае за събитията.
— Толкова скоро! — Погледна към Малкъм. Той сви рамене.
— Опитах се да я придумам да остане, но тя никога не ме слуша. Кралски работи, както знаеш. Ето седни на стола ми. Вие си поговорете, докато аз се преоблека.
— Малкъм — каза мащехата му, — може би ще по-яздиш с мене до Суийпърс Хийт?